Стефан Щерев е от артистите, които трудно можеш да следиш, ако не си особено внимателен.

Движението му по континента и между изкуствата е бързо, аргументирано и обикновено – успешно.

Последно игра главни роли в няколко представления в Сърбия, участва в „Prager Strasse “, снима „Прогнозата“ със Зорница София, работи по представление в Гърция...

В момента може да бъде засечен в София, където, заедно с Цветелина Йосифова, Вили Прагер и Ива Свещарова организира второто издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс Антистатик.

Една от амбициите на неговата интензивна четиридневна програма е да докаже, че България и Балканите не са културна периферия на Европа.

Докато стискаме палци да му се получи, можеш да разбереш още интересни неща около фестивала от самия Стефан...

Как и защо реши да се присъединиш към екипа на фестивала – ти си артист, а организацията на такова събитие е по-скоро мениджърска работа...

Осъзнах, че имам желание да съм част от нещо, което произвежда визия. Не просто някаква манифестация - било то културна или социална.

Визия за общуване - в нашия случай, чрез една от най-интересните прояви на съвремието ни - танца и пърформанса.

Освен това ми се иска този фестивал да стане интересен център, който да привлича хората. Успешни примери има много, защо и Антистатик да не е такъв?

У нас събитията, свързани със съвременен танц и пърформанс са доста ограничени. Фестивалът ли е начинът да накарате максимално много хора да се запознаят с неконвенционалното изкуство?

Прави впечатление, че напоследък се засилва интересът - самият факт, че София разполага с два танцови фестивала, е вече знаменателен.

Не знам дали трябва да слагаме етикет на това изкуство, то не е неконвенционално, нито авангардно, нито влизащо в някакви "лейбъл" стратегии изкуство.

То е само по себе си себично и лично, авторско и политическо, провокативно и търсещо.

Как би обяснил на човек, който никога не е гледал съвременен танц и пърформанс какво ще му се случи, ако отиде на Антистатик?

Случването е сигурно и неочаквано. На сетивата се действа с подмолни средства - визия, философия, звук, тяло, текст, цвят, тишина, музика, идея. И най-вече - с искреност.

Миналата година фестивалът беше само с български творци - сега има и чуждо участие. Защо разширихте селекцията?

Фестивалът проходи успешно, показвайки по някакъв начин "витрина"-та на българския съвременен танц и пърформанс.

Тази година селекцията ни беше с фокус върху съседните държави - Сърбия, Румъния, Словения.

Освен това в София ще пребивава и Номадската Танцова Академия, където групата от чуждестранни студенти ще се обучава и ще се срещне с много български артисти.

Ефектите от фестивала и съпътстващите го програми ще се усетят скоро.

Разкажи малко повече за страничните проекти - Nomad Dance Academy и Jardin d`Europe?

Jardin d'Europe е среща на най-големите и влиятелни танцови институции в Европа. Те ще се съберат на редовна среща в нашия град и ние, освен домакинство, ще им осигурим и нашия фестивал.

Така ще представим България не само с тракийското златно съкровище, а и със съвременен танц, ха-ха.

Номадска Танцова Академия ще спре у нас за 2 седмици. Освен фестиалът, тук ги очакват лекции, уъркшопове, мастер класове, разменни срещи и се надявам следващата година Столична община да се покаже като домакин на този голям международен проект.

Как направихте селекцията на основната програма?

С чакане и гледане. Не сме се спирали на някаква конкретност, но имахме предвид някакви съвременни усещания и вкус. Все пак всеки процес на селекция е субективен.

Субективно, кой от спектаклите лично те изненада най-силно?

Нещата на Далия Ачин и Нина Божич. С Далия съм работил преди няколко години в един нейн проект в Белград и бях страшно изненадан от посоката, в която е направила своето парче „Ох, не“. В него е използвала белградските Брейк Легенди REcognize Crew в контекста на съвременния танц и мъжкото тяло.

А Нина Божич - с уникалната си лекция за продаването на и инвестирането в танца. Нейното соло Art vs Bussine е много точно в контекста на финансовата криза.

Мисля, че един много интересен проект е три3zavisim - спектакъл в три части, направен от три български компании.

Какво да очакваме от теб в близко бъдеще, освен фестивала?

В момента репетирам нещо с балерината от Националния балет Яна Маринова, което ще покажа и на фестивала.

Предстои премиерата на "Прогноза" на Зорница София от 17 април по кината.

Репетирам с/през/чрез/без Ян Енглерт (за това не мога нищо повече засега).

Предстои и да представя в България първото гостуване на Ен_Кнап Груп (Словения), вероятно нов филм скоро, завършвам монтажа на един късометражен филм от миналото лято.

Нищо натоварващо засега :)

Още за Антистатик - тук. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase