Арсеник в гофретата

Значи, прибирам се аз вечерта, покъртена от ужас ...
13 фев 2008 16:28,
Арсеник в гофретата
Илюстрация: AMY

Значи, прибирам се аз вечерта, покъртена от ужас. И ако ме питате защо – ще ви кажа.

Допреди малко съм гледала диаманта на кинематографичното изкуство, наречен „Суини Тод – бръснарят демон от Флийт стрийт“.

Как го запомних - не казвам.

Накратко, това е филм, в който Джони Деп е угнетен бръснар, тикнат в пандиза преди 15 години, за да може местен сексуален душманин да се възползва плътски от хрускавата му, очарователна, ослепително руса, къдрава женичка.

Абе, не жена, а гофрета.

Гофретата обаче се оказва с изтекъл срок на годност и твърда като ланския сталактит в Ягодинската пещера.

И, естествено, не се поддава на ухажването /???/ което, държа да отбележа, включва поднасяне на дъхави маргаритки, влажни погледи под, над и встрани от прозореца и прочие неустоими романтични похвати.

Вместо това, гофретата предпочита да се натъпче с арсеник, който обаче не я убива, а само й докарва кожна екзема и я превръща в бедна просякиня.

В общи линии – тъпа жена.

Минава се време, Джони Деп порасва, яхва един кораб и с песен на уста /щото филмът е мюзикъл/ се връща в Лондон, за да раздава правосъдие, без да е наясно с жилищните и дерматологичните проблеми на съпругата си.

Британската столица е мръсна, влажна, кална и сива, което непрекъснато е възпявано от угнетения бръснар. Кара те да си мислиш за суицидните тенденции в съвременното общество, агресията сред децата и насилието над домашните любимци.

В Лондон той среща Хелена Бонам Картър, която е мърлява сладкарка със сенки под очите, и двамата стават комбина.

В следващите два часа Джони съсича разни насапунисани нещастници с бръснача си, хвърля ги от 15 метра, те си падат на главата, а Хелена ги готви на пай и храни лондонския елит с тях.

Накрая има хепи енд с мотиви от Хамлет и Караджата, едновременно. 

Джони умира с разрязано гърло над трупа на жена си, а кръвта от сънната му артерия се сипе щедро околовръст, за да може уважаемият зрител да схване медицинския случай правилно и да не вземе да си помисли, че лирическият герой умира от акне или глисти.

Не. Джони се удавя в собствената си кръв и тва е.

Хелена Бонам Картър изгаря в пещта, където допреди малко е пекла труповете. Казано по друг начин – „бързата кучка - сам падаш в него“. Нали разбирате. 

Десетимата зрители в салона пък престават да хълцат и се изнизват от салона като змиорки, които току що са се разболели от малария и са разбрали, че хининът е спрян от производство.

Аз, змиорка номер единайсет, не изпълзявам веднага.

Вместо това се свивам уютно на стола и се замислям за нещастните си опити в последните три седмици да се обогатя културно посредством театрални постановки и кинопрожекции.

Очевидно просто не ми е писано да се обогатявам по какъвто и да било начин, защото и с театъра не случих особено.

Завлякох още двама души с мен на постановка, от която си припомнихме учебника по анатомия от 8 клас, със специален акцент върху жлъчката, щитовидната жлеза и най-вече ректума.

Никога не съм предполагала, че един ректум може да генерира такива художествени страсти, но явно не съм наясно с музите, които движат театъра.

После дълго се извинявах на двамата френдове, че съм ги накарала да изживеят това с мен и им обещах до края на живота си да им готвя горещ боб с наденица, само и само да ми простят.

Затова сега съм решила да се обогатявам посредством цирк. Там изненади не може да има, щото си има предварително обявена програма.

Лъв скача, маймуна плете, щраус пее, акробатка се разхожда по простора, камила прави фокуси.

Накрая ставаш, ръкопляскаш и си отиваш вкъщи при котката, която нито скача, нито плете, нито пее, нито прави фокуси. Тя само пикае по контактите и прави късо.

Така се обогатяваш социално, морално и психически, щото разбираш, че камилите и те душа носят, завалиите, и надали им е лесно в тоя шибан живот.

Обаче ще хване ли бръснача една такава камила и ще почне ли да реже гръкляните на разни суяци? И ще ти говори ли за жлъчки?

Не.

Най-много да те наплюе, но и това не е сигурно. На мен всичко това ми се вижда доста поносимо. Така че – циркове, дръжте се. Аз идвам. Митре ле!

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


Спонсорирано съдържание