"Фигаро" : Изчезва илюзията, че Франция и Германия са мощни сили в ЕС

Дълго време двете най-големи държави в Европа смятаха, че могат лесно да наложат своите ценности на новите членове на Европейския съюз. Днес тази илюзия изчезва, пише "Фигаро".

Имало е време, когато Франция и Германия са били достатъчно мощни, за да налагат своите решения на други членове на Европейския съюз. И така, нищо не може да покаже по-ясно от събитията от 25 юни, доколко са се променили времената и колко сме далеч от периода на господство на Франция и Германия. А на 25 юни имаше жесток и унизителен отпор, който получи предложението на Ангела Меркел и Еманюел Макрон, който се присъедини към нея. Предложението им беше да се открие отделен европейски диалог с Русия на Владимир Путин. Предложението беше отхвърлено в Европейския съвет от Холандия, Полша и Швеция, предава БГНЕС.

Междувременно в продължение на много години тези двама "гиганти" от ЕС (Франция и Германия) вярваха, че ще бъде лесно и просто да наложат своите ценности и визия за бъдещето на Европа на "новодошлите". А за новодошли се смятаха страните от Източна Европа, наскоро освободени от комунизма, чиито надежди и амбиции, както се смяташе, не отиват отвъд безумното желание да станат като самата Франция и Германия, погълнали техните ценности.

Сега тази илюзия изчезва пред очите ни. "По времето на падането на Съветския съюз си мислехме, и си мислехме погрешно, че сме спечелили завинаги. И сега виждаме, че в самия ЕС са узрели спорове и противоречия", каза Жан-Луи Бурланж, ръководител на Комисията по външни работи на Националното събрание ( френскиа парламент).

По същия начин обаче целият Запад, който се смяташе за способен да наложи на целия свят своя модел на демокрация, който счита за най-добрия - по същия начин наскоро целият този голям Запад беше принуден да "напусне полето" на много битки на нашето време. Такъв Запад сега се изтласква без никакво колебание от безскрупулни автократи. Причината е, че тези автократи ( имайки предвид властите на Русия и Китай - бел . ред .) са ефективни. В резултат на това "Европа на основателите на ЕС" (т.е. Франция, Германия, Белгия и т.н.) вече не е в състояние да привлече всички останали на своя страна.

Ангела Меркел описа това унижение на Брюксел с обичайната си скучна трезвост: "Държавите-членки все още нямат достатъчно доверие помежду си". Това е евфемизъм, тъй като истинският проблем отива много по-дълбоко. Европа от 2021 г. няма нищо общо с Европа, която е "рестартирана", пълна с оптимизъм и пацифистки мечти, след края на Студената война в началото на 90-те години. Освен това Русия е само една от темите, които разделят бившите комунистически страни и страните основателки на ЕС.

Втората разделяща тема е имиграцията. Усилията на Франция и Германия да принудят Източна Европа да приеме споделянето на миграционната тежест с отпускането на "полска" или "унгарска" квота за приемане на мигранти - тези усилия не дадоха нищо. Половината Европа разглежда наложения от ЕС мултикултурализъм като антистандарт за тяхното поведение - и действа строго срещу препоръките на "мултикултурата".

И третата разделителна линия са моралът и сексуалното поведение. Ако на Запад всички искат да се видят като прогресивни, насърчаващи еднополовите бракове или правата на трансджендърите, то в Източна Европа е точно обратното - там дори са си спомнили християнските традиции.

Натиск върху Орбан

Виктор Орбан, унгарският премиер, стана знаменосец на онези, които отхвърлят възможностите, предлагани от Париж и Берлин. Но той не е единственият, който иска да даде на Европа нова посока на движение. Матео Салвини и Марин Льо Пен създадоха с Орбан съюз на патриотите националисти в Европейския парламент. Словения, страната, която наскоро получи председателството на Европейския съюз за 6 месеца, има антилиберален премиер. Причините за противоречията са свързани с географията, но още повече с историята. На първо място - със спомена за историческите трагедии, преживяни през ХХ век от страните от Централна и Източна Европа. Двадесети век даде съвсем различни уроци на хората, живеещи или от западната, или от източната страна на Желязната завеса. В резултат на това съществува риск от сериозно разделение в Европа. При това разделителните лини минават често вътре в отделните семейства, а не в страните.

"ЕС не може да функционира по друг начин, освен въз основа на общ консенсус," припомня Жан-Луис Бурланж. Междувременно отношението на Франция и Германия към онези, които мислят по различен начин, на моменти беше контрапродуктивно. Опитът за сближаване с Путин, иницииран от Макрон, срещна съпротива от страни, засегнати от руското иго. Възникна конфронтация между „националисти“ и „прогресисти“. Като защити газопровода „Северен поток 2“ срещу волята на партньорите и след това лансира идеята си за „европейска среща на върха“ с Москва, без да се консултира с Източна Европа, канцлерът Меркел загуби част от авторитета си.

В Източна Европа очевидно назрява бунт срещу грандовете от ЕС. И ще е необходимо нещо по-сериозно от прехода към гласуване с обикновено мнозинство, без вето на отделни държави, за да се успокои това въстание. "Не можем да позволим двете части на Европа да бъдат като слънцето и смъртта в приказка - две крайности, които никога не смеят да се гледат в очите", предупреждава ни депутатът Бурланж.