Германия: "Желязната завеса" се преобразява в "зелен пояс"

Преди 30 години Олаф Олейник патрулираше по силно укрепената граница, от която се очакваше да отказва стремящите се към свобода източногерманци да преминат на Запад.

Днес прехвърлилият 50 години мъж продължава да кръстосва бившата граница, но е сменил назначението. Сега войникът от бившата комунистическа диктатура е орнитолог, който внимателно следи развитието на флората и фауната, пише Франс прес.

Голяма част от границата между двете Германии с дължина 1393 км, която беше покрита с бодлива тел и минни полета и пазена от войници със заповед да стрелят "на месо", днес се е превърнала в буйно развиващ се природен рай.

Там са се настанили рядък вид водни кончета, видри от Евразия и диви котки. В тази зона са регистрирани общо над 1200 застрашени от изчезване видове.

"Линия на живота"

"От зона на смъртта преминахме към линия на живота", каза Олейник, застанал на няколко метра от наблюдателна кула, където понякога е давал военни дежурства, но никога не е изстрелял и един куршум.

Разтревожен от растящото изселване на източногерманци към ФРГ, комунистическият режим на ГДР започна още през 1952 г. да издига бариери за задържане на населението си.

По протежение на границата беше изкопан ров, за да не могат колите да преминават с пълна скорост на запад и беше очертана 500-метрова защитна отсечка.

Друга зона, с ширина 5 км, беше достъпна само за лоялни към режима хора. Там бяха издигнати прегради от бодлива тел, които после бяха заменени с мрежеста метална ограда и системи за електронно сигнализиране.

По официални данни общо 327 души са загубили живота си на тази граница между двете Германии. Според сдружения на жертви истинското число е по-голямо.

С течение на времето тази зона, която се простира от чешката граница до Балтийско море, се превърна в ничия земя, което позволи на природата да се настани там.

"Районът стана висококачествено жизнено пространство за флората и фауната", смята Дитер Лойполд, който като Олейник работи за организацията БУНД, която изпълнява проекта "Зелен пояс".

Редки видове

Орнитолозите от Западна Германия бяха сред първите хора, които оцениха екологичното значение на границата.

"Още от 70-те години от Запада гледахме с бинокли и следяхме изключителната стойност на Зеления пояс", спомня си един от основателите на природната зона Кай Фробел.

Появата на редки птичи видове като ръждивогушото ливадарче или сврачката привлече вниманието и на други природолюбители от ГДР като Олейник.

Един месец след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г., "на среща между еколози от Изтока и Запада беше приета резолюция за опазване на зеления пояс като линия на живота", съобщи Лойполд.

БУНД убеди властите да й поверят за съхраняване земите, които не са били поискани от собствениците си след обединението на Германия и съставляват около половината от бившата погранична зона.

БУНД също откупи от собственици други парцели и даде общо 5 милиона евро за 900 хектара. Целта е да се съхрани природата по протежение на бившата граница.

Този необичаен проект привлече вниманието чак в Южна Корея. Нейни делегации посетиха германската зона с надеждата някой ден да възпроизведат експеримента в демилитаризираната зона между двете Кореи.

Във влажния октомврийски ден, точно преди зазоряване, в гората отекват шумни викове на диви гъски. Шумотевицата е толкова силна, че няма как да идва само от десетина птици, а по-скоро от хиляди, които шумно отлитат едновременно. Елен започва кротко да пасе, а лисица минава на няколко метра от жерав.

"Тази зона се превърна в убежище", отбелязва Лойполд.

Национално наследство

На БУНД обаче предстои още много работа: 12 процента от площта на зоната остават подложени на интензивно земеделие или се ползват за шосета. Става и все по-трудно да бъдат убедени земеделците да продават, като някои собственици вече искат замяна с парцели в други райони.

Сега БУНД чака от местния парламент на провинция Саксония-Анхалт до края на месеца да даде на този район статут на защитена зона, както направи миналата година съседната провинция Тюрингия.

Това би дало на БУНД допълнителни финансови и човешки ресурси за разпространяване на информация за проекта и постигане на вписването на зоната в списъка на националното наследство.

Историята на тази граница още не е изцяло написана. Колко жители бяха принудени да се изселят? Колко души общо са загинали там?

Остатъците от границата като наблюдателни кули, бункери и ограждения също искат внимание и поддръжка.

"Веднъж един историк каза, че трябва да минат поне 30 години, преди историците да подхванат някоя тема. Надявам се, че днес този момент е настъпил", каза Лойполд.
 

/БТА/