На финалната права преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли в бъдещото Народно събрание ще са представени 6 политически формации. Отново няма партия, която да има мнозинство, или да е близо до мнозинство за съставяне на правителство. Макар и със сумарно по-добри позиции т.нар. „партии на протеста“ също не събират 120 депутата.
Поради това коалиционната формула се очертава да бъде крайъгълният камък и на 46-ия парламент, както беше и на кратковременното 45-то Народно събрание. Това са основните изводи от Националното представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в края на предизборната кампания и финансирано със собствени средства. Изследването е проведено в периода 4 – 7 юли сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна.
Според агенцията има лек спад в избирателната активност спрямо редовните избори през април в резултат от умората и разочарованието от политическата конфронтация. 5 дни преди 11 юли паритет за първото място с фотофиниш в полза на ИТН пред ГЕРБ, прогнозират социолозите.
Има притеснения от машинното гласуване, основно сред избирателите над 60 г. и в по-малките населени места, което може да окаже влияние както върху избирателната активност, така и върху резултатите за партиите, които имат по-широка електорална база сред тези социални групи.
Електорални нагласи и възможни тенденции
В края на предизборната кампания проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация. Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21.5%. ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4-ти април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. В резултат, тя достига подкрепа от 21.8%, което й дава фотофиниш преднина пред ГЕРБ. Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.
БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вота им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4-ти април. Риск пред подкрепата й е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.
Към момента Демократична България е четвърта с 12.0% от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията, като важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вота от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1%. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете.
Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5.4% от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.
Към момента „Българските патриоти“ (3.8%) остават малко под изборната бариера от 4%. Не съумява да премине чертата и Възраждане (3.2%), но при него също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето то изненадващо получи висок резултат на 4-ти април.
10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да „вкара“, или да изкара“ някои партии от парламента.
Избирателна активност и възможни амплитуди
Между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3.1 млн. и 3.3 млн. души. Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили.
В противоположна посока действат притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите. 15.4% от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11.8% от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване.
Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7.8%. Както и на предишните избори възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място и заради разширените възможности на вота от чужбина.
Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 7 юли 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Италия и Украйна ще си сътрудничат в отбраната и производството на дронове
Собственикът на Zara се превърна в най-големия имотен магнат в света
Владимир Путин се ядоса на преувеличените прогнози, скрили криза в руската икономика
Ще се оскъпи ли производството на домашните ни електроуреди?
Европейските борси затвориха на червено под натиска на спада в луксозния сектор
„Грийн Иновейшън“ внедрява алкален електролизьор в българска топлоцентрала
Три зодии с нов шанс в живота след 15 април
Ормузкият проток: Енергийната примка около глобалната икономика
Нов огромен провал на хегемона: Арда шокира Лудогорец, титлата става мираж за разградчани
Алвеша е доволен след победата на „Тича“: Видях това, което искам
Илиан Илиев: Извинявам се на феновете за представянето
Легендарният Глушков сдава властта в родния баскетбол
Вили Вуцов изригна: Ако съм треньор на Левски и не бия този ЦСКА, трябва да се самоубия
Компания съди Меси и Аржентина
Дневен хороскоп за 16 април, четвъртък
Как всяка зодия реагира на критика
Поверия за Томина неделя (Великден на мъртвите)
Новолуние в Овен на 17 април – заявяваме себе си
5 навика за хормонално здраве след 40
Поверия за Летен Петковден
Застреляха футболен съдия по време на мач
Ден на отворените врати се проведоха във варненска градина (СНИМКИ)
Тайни на предпазния колан, за които малцина знаят
Студенти по право преминаха практическо обучение в Административен съд - Варна
Георги Глушков се оттегля от ръководството Българската федерация по баскетбол
Разгромна загуба за Черно море на "Тича"
Учени предупреждават: Космическото пиратство е бъдеща реалност, не научна фантастика
Ярка комета ще се приближи до Земята в края на април: Кога ще може да се наблюдава
Физици откриха начин за възстановяване на изгубени квантови данни
От дълбините на Космоса до лекарския кабинет: Какво предстои за екипажа на „Артемида II“
Гробищата се оказват място, което опазва биоразнообразието
Кометата 3I/ATLAS е изхвърляла вода, равняваща се на 70 басейна дневно