Воайорство, секси тийнейджъри и кръв

Всеки от нас си има воайорските наклонности. Аз си спомням как в осми клас бях гепила бинокъл за една седмица и бях изучила вечерните навици на съседите детайлно и обстойно.

И досега знам как възпълната съседка танцува като Фреди, докато глади гола сутрин, освен това има същите мустаци. Играта обаче щеше да загрубее, ако по цял ден зяпах като морски спасител какво се случва в отсрещния блок.

Темата е стара и всеки режисьор я е обогатил със собствените си болни фантазии, които се простират в радиус от няколко пресечки. Разбира се, цар на зловещия съспенс и напрежение е Хичкок със своя "Прозорец към двора", но и новият "Дистърбия" не е за изхвърляне.

В него един красив и симпатичен младеж, наскоро изгубил баща си при трагична злополука, се оказва под 3-месечен домашен арест, защото с всичка сила прасва учител по лицето.

Вкъщи, разбира се, му е скучно (тези хора не ги разбирам, наистина), прави кули от кексчета, мърля, играе на игри и виси пред компютъра и телевизора по цял ден. В един момент самотата и изолацията стават толкова нетърпими, че обстойно наизустява навиците навсички съседи – кой с кого любовник, кой гледа порно, кой кога си копа в задния двор.

Положението се променя, когато на хоризонта се появява мега сексапилната му нова съседка. Нейното тяло привлича вниманието му дни и часове наред, докато не се оказва тотално хлътнал във всяка нейна форма.

Тя обаче бързо забелява, че воайорства на неин гръб (и лице, корем, гърди, крака) и отгоре на всичко се оказва пич и се запознават. И както си общуват-флиртуват най-приятно, в картинката се появява... злодеят.

Обратът става по много приятен начин, постепенно, и може би затова те увлича без много да пита и те държи до края.

Покрай няколко съвпадения с вечерните новини, двамата тийнейджъри започват сериозно да подозират, че съседът им е сериен убиец. От този момент филмът тотално изоставя забавната тийн-линия и се отправя в ареалите на бесния трилър. Сюжетът прави непрекъснати залитания ту в едната, ту в другата посока и напрежението дали си въобразяват или е истина, не те оставя почти до края.

Сцените започват да се нижат все по-често през нощта, всичко става мрачно, дори хуморът яко загрубява. Двата жанра се преплитат изключително успешно, създавайки особена двойнствена игра с въображението на зрителя, докато тотално не го объркат минути преди развръзката.

В крайна сметка, Disturbia е страховит тийн-трилър, необичайно забавен и в същото време – на моменти достатъчно страшен, за да ти изчезне усмивката от лицето. Което е така симпатично, че дори хепиендът не дразни.

Изобщо – добре са го забъркали.