Калин Каменов е на 35 г. и е заместник-министър на младежта и спорта. Преди това е бил председател на Агенцията за закрила на детето. Участвал е в десетки обучения и конференции на тема правата на децата, социални политики, психология, доброволчество, младежки политики. Той и спортното министерство застанаха зад една музикална кауза - "Голямо междучасие 2015". Какво го свързва с музиката, училищните групи, рока - Калин Каменов пред Dnes.bg.

Какво провокира Министерството на младежта и спорта да подкрепи един музикален конкурс като "Голямо междучасие"?

Страхотната идея и много добрата работа, която са свършили до този момент Митко и Дидо от Д2. Работил съм много с млади хора и в Министерството на младежта и спорта, и в Агенцията за закрила на детето, и като лектор мотиватор в различни младежки форуми и инициативи. И знам колко трудно е да мотивираш младите хора да работят, за да осъществят мечтите си. Също така знам, че няма по-ценно за една нация от това да даде перспектива и възможност за развитие на младежите си. Имено това правят Д2 с „Голямото междучасие“ – те помагат на младежи от цялата страна да осъществят мечтите си, учат ги как да успеят. Това е нещо много хубаво. Затова, когато дойдоха при мен преди два месеца и ми казаха, че търсят партньор за "Голямото междучасие", не се наложи да ме убеждават дълго.

Какво е общoто между спорта и музиката?

Енергията. Вдъхновението. И младостта. Тези, които се занимават със спорт или с музика са вечно млади, без значение на колко години са реално.

Какви са вашите впечатления от младите групи?

Аз не съм музикант, за да мога да определя кои от тях свирят по-професионално или да дам оценка за музикалния им талант. Но мисля, че мога да дам оценка за ентусиазма и мотивацията им. И по десетобалната система, тя е 11. Тези толкова целеустремени млади хора и любовта, която изпитват към рока, желанието им да се докажат, начина по който се забавляват докато свирят, могат да заредят с положителна енергия цял един град. И те го правят, наистина е вдъхновяващо. Едно от малкото позитивни неща в ежедневието ни.

Вярвате ли, че подобни инициативи могат да променят мисленето и нагласите на младите хора?

Определено. Не вярвам, сигурен съм. Това е пътят, по който трябва да вървим, за да мотивираме младите хора да се впишат в обществото ни. Живеем в много трудни времена, времена на несигурност и до голяма степен на липса на ценности. Незаинтересоваността на голяма част от младежите е тяхният начин да се опълчат срещу тази безидейност. Истината е обаче, че ако искат да променят живота и мисленето на обществото ни, трябва да направят точно обратното – да бъдат активни, да участват в процесите. "Голямото междучасие" прави нещо много полезно – то отива при младежите, на тяхната територия и им казва "Ти можеш да успееш, можеш да правиш това, което обичаш тук, в България".

Това е методът, по който трябва да работят всички институции, които се занимават с деца и младежи. И аз дълго време съм се борил за това. Да покажа на колегите си, че с младежи трябва да се работи индивидуално и на техен терен. Не можем да слагаме всички под един знаменател, те не са еднакви. Всяко дете и млад човек имат различни потребности и различни заложби. Нашата работа е да ги открием. Не можем и да очакваме, че правейки програма срещу младежката безработица например, ще сложим малко информация и линк на сайта си и ще чакаме младежите да дойдат при нас, за да им помогнем. Няма да дойдат. Ние трябва да отидем при тях, да им поднесем информацията по подходящ начин и да ги заинтригуваме.

Един от градовете, през които минава турнето на „Голямото междучасие“ е вашият роден град Враца, по-специално ли беше усещането за вас там?

И още как. Почувствах се отново като в ученическите си години, щастлив и малко бунтар. Обичам рока. Никога не съм свирил в банда, защото нямах такива заложби, но всички в компанията ми слушахме рок, имах дълга коса.

Младежите, а и по-възрастните, които бяха в залата на концерта се забавляваха много. Подобни преживявания те зареждат с положителна енергия, а Враца има нужда от това. Да правим заедно полезни инициативи за Враца, да помагаме общината ни да изглежда по-добре е и целта на кампанията „Аз обичам Враца“, която започнах преди около 3 седмици. В нея заедно с доброволци и граждани на общината почистваме, боядисваме и обновяваме детски и спортни площадки, даряваме тетрадки на деца от социално слаби семейства. На родния ми град са му необходими добри новини. Радвам се, че беше включен и в националното турне на „Голямото междучасие 2015“.

Доста млад сте, а вече сте зам.-министър, били сте председател на Агенцията за закрила на детето, каква беше вашата мотивация, за да постигнете това на 35 години?

След като завърших Механотехникума във Враца и изкарах казармата, ме приеха да уча в Югозападен университет ”Неофит Рилски” в Благоевград. Учех право, събирах се с приятели, нормален весел студентски живот. Реших обаче, че искам повече от това да завърша с отличен успех, да си намеря добра работа и да продължа да живея сравнително добре и приемливо. Исках да променям, идеите ми да не са само приказки на масата с приятели, а да имам възможност да ги реализирам. И така реших да тръгна по по-труден път и не съжалявам. Напротив, имам още много идеи и много енергия за осъществяването им. Чувствам се добре, когато виждам че от работата ми има реален ефект, че помагам на хората по някакъв начин. Отскоро съм баща, имам прекрасна 9-месечна дъщеря и много бих искал един ден, когато порасне да може да каже на приятелите си "Ето това го е направил моят баща".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase