Българската тишина убива стратегията на Християн Мицкоски

За първи път от много избори насам в предизборната кампания имаше една отсъстваща тема - отношенията ни със Северна Македония. Нито една партия не заложи в стратегията си да привлича гласове на гърба на западната ни съседка. И всичко това на фона на усилията на премиера на РСМ Християн Мицкоски и негови министри да изостри диалога през последните месеци. 

Самият Християн Мицкоски и кабинетът му са подложени на натиск и напрежение вътре в страната заради повишаващите се цени и несполуките или нежеланието му да вкара Северна Македония в коловоза на Европейския съюз. Загубата на Орбан също е удар за Северна Македония, тъй като бившият унгарски лидер беше основна фигура в оста Унгария - Сърбия - РСМ по отношение на инвестиции и геополитика.

През последните месеци ясно се очертава добре позната балканска стратегия - ескалация на реториката към външен "враг", с цел вътрешна консолидация. 

В случая тази роля отново е отредена на България. Интересното обаче е, че този път реакцията от българските власти е необичайно сдържана - дори тиха. И именно тази тишина се оказва най-сериозният проблем за Скопие. 

Реториката на Мицкоски: от обвинения до минимизиране 

Откакто пое властта през 2024 г., Мицкоски нееднократно използва България като основен външнополитически опонент. Той говори за "жесток политически натиск" от страна на София върху европейския път на страната му, както и за опити България да подкопае македонската идентичност. В по-широк план той внушава, че спорът не е просто политически, а екзистенциален - за езика и нацията. Темата за "идентидетот" е номер едно и в социалните мрежи, където българи и севрномакедонци влизат в остър спор за историята на двете държави. 

Но да се върнем на Мицкоски. Особено показателни са постоянните му твърдения за броя на българите в Република Северна Македония. Мицкоски нееднократно омаловажава тяхното присъствие, като настоява, че те са "само няколкостотин" души - теза, която директно противоречи на европейските изисквания за тяхното признаване. Тази теза той напомни и в деня на изборите, когато ехидно заяви, че едва около 200 българи са гласували. Опитът му да се обезсили аргументът за съществуването на значима българска общност обаче има и друга страна - много българи не смеят да заявят, че са българи, тъй като това не се приема в западната ни съседка. 

Тимчо Муцунски - министърът с български корени, който мрази България 

Преди да обърнем внимание на действията на външния министър на РСМ, трябва да припомним, че Тимчо Муцунски има български корени. Дядо му е български герой от войните, сочат официални документи, съхранявани във Военноисторическия музей във Велико Търново (Дирекция "Държавен военноисторически архив"). Неговият дядо - Ефтим Муцунов, е бил български войник в Щаба на 14-и дивизионен артилерийски полк в Скопие в периода 1942-1944, по време на Втората световна война. 

Внукът обаче действа паралелно със своя шеф Мицкоски, макар и в леко по-дипломатична форма. Той обвинява България, че влошава отношенията и създава геополитическо напрежение, а критиките от София определя като "гола политика" без фактическа основа. Тази синхронизация между премиер и външен министър не е случайна - тя цели да представи България като системен проблем в очите на европейските партньори. 

Совалките в Европа и опитът за ревизия 

Особено активни са действията на Скопие на европейската сцена, което повдига въпрос у нас - правят ли нещо българските власти срещу тази пропаганда? Мицкоски и Муцунски провеждат интензивни срещи с европейски лидери и институции с ясната цел да променят рамката на отношенията с България и да ревизират постигнатия т.нар. "европейски компромис". 

В този контекст се вписва и ролята на евродокладчика Томас Вайц. Според български евродепутати, неговият доклад отразява в значителна степен позициите на Скопие, включително опити за поставяне под въпрос на елементи от договора между двете държави. Допълнително напрежение предизвика фактът, че части от този доклад са били известни предварително в Северна Македония, което поставя въпроси за координация и политическо влияние върху европейския процес. 

Българската тишина като стратегия 

На този фон реакцията на България изглежда почти отсъстваща. Няма остра реторика, няма ескалация, няма опит за медийно противопоставяне. Тази "тишина" може да е случайна, може да се дължи на предизборната обстановка у нас, обаче не е непременно слабост. Напротив - тя лишава стратегията на Мицкоски от основното ѝ гориво: конфликт. Без отклик от София, антибългарската реторика остава едностранна и губи своята мобилизираща сила.

Защо провокациите не работят? 

Опитът за повдигане на патриотични настроения чрез външен враг се сблъсква с вътрешната реалност в Северна Македония. Икономическите проблеми - високите цени, инфлацията и обедняването са много по-осезаеми за гражданите от историческите спорове. В такава среда антибългарската реторика трудно може да се превърне в устойчив политически капитал. Липсата на силна реакция от България допълнително обезсмисля тези усилия - няма сблъсък, който да бъде използван за вътрешна мобилизация. Тя лишава конфликта от драматургия, а провокациите - от смисъл.