Не за първи път някой се опитва да накара политиците да предприемат мерки и да се справят с промените в климата. В повечето случаи не успяват, но някак това 16-годишно момиче успя да привлече вниманието им. Грета Тунберг бе обявена за "Личност на годината“ от списание Time.

Ако политиците не вземат мерки, температурата на Земята от началото на Индустриалната революция до сега ще се покачи с 1,5 градуса – преломният момент, който ще изложи 350 милиона души на суша и ще доведе повече от 120 милиона души на крайна бедност до 2030 година.

С всяка фракция на този един градус, ситуацията ще се влошава

16-годишната Грета започва своята училищна стачка през 2018 година. 16 месеца по-късно тя вече е сравнявана с Жана д'Арк, говори пред ООН, гледа с презрение президента на САЩ и се среша с папата. Нейната "климатична стачка“ се превърна в дума на годината според Collins Dictionary.

Тунберг няма магическо решение на проблема, но тя успява да превърне страховете на мнозина в глобално движение, което да настоява за промяна. Тя приветства онези, които са готови да помогнат и публично засрамва останалите, които не правят нищо. Заради нея хиляди "малки Грети" от Ливан до Либерия пропуснаха часовете в училище и излязоха да стачкуват.

Грета е на 16, но изглежда на 12 години. Носи дългата си, светло-кестенява коса, вързана на плитки. Има Синдром на Асбергер, което означава, че не оперира на същото емоционално ниво, като повечето хора, които среща. Не се впечатлява от статута на звезди, дори не се интересува от собствената си покачваща се слава.

Океаните ще се надигнат. Градовете ще се наводнят. Милиони хора ще страдат

"Искам да се паникьосат“, каза Грета пред лидерите на ООН по-рано тази година. Но тя не е лидер на нито една политическа партия. Не е първата, която повдига въпроса, нито има достатъчно квалификация, за да го реши. Не е учен, нито политик. Не е милиардер или принцеса, не е поп звезда, нито пък възрастен. Тя е обикновен тийнеджър, който събра смелост да говори истината пред силните на деня и по този начин се превърна в икона за цяло едно поколение.

Късният ноември не е време за прекосяване на Атлантическия океан – водите са бурни, ветровете – силни, а малкият катамаран прекарва седмици да се клатушка по пътя си. Грета прекарва по-голямата част от времето към Лисабон в каютата си, слушайки аудиокниги. Когато времето е хубаво, тя излиза на носа и гледа морето. Тонове пластмаса се носят под водата. Някъде надалеч ледници се топят.

Тунберг се обръща към проблемите на деня като възрастен, но е все още дете

Предпочита да носи тениски и удобни панталони. Има еднакви гривни с 14-годишната си сестра. Обича конете и й липсват двете й кучета. Майка й Малена е оперна певица. Баща й Сванте е роднина на Сванте Август Арениус, шведски учен, носител на Нобелова награда, който изследва как въглеродният двуокис допринася за покачването на температурата на Земята.

Повече от век след това откритие, учителката на Тунебрг показва в час видео с ефектите от затоплящото се време – гладни полярни мечки, необичайно време, наводнения. След това целият клас бил притеснен, но останалите деца се отърсили. Грета не успяла. Тя е на 11, когато изпада в голяма депресия. В продължение на месеци тя не говори с никого. Тя си спомня, че това е бил период на "безкрайна тъга“.

"Не можех да разбера как това може да съществува, екзистенциална криза, и все пак ние не я приоритизираме. Бях в период на отричане. Мислех си, че това не може да се случва, защото ако се случваше, политиците вече щяха да са се погрижили“, казва тя.

Баща й я успокоява, че всичко ще е наред, но после разбира: "Тя беше права, а аз грешах.“ Те спрели да ядат месо, сложили соларни панели, започнали да отглеждат собствените си зеленчуци и отказали да летят със самолети.

"Първоначално направихме всичко това не заради климата, а за да я направим щастлива“, казва Сванте Тунберг малко преди заедно с Грета да акостират в Лисабон. Малко по малко Грета започнала да говори отново. Но те не са особено впечатлени, когато дъщеря им им казва за плана си да започне стачка от август до поне края на септември. Момичето разпространява и флаери, на които пише "Името ми е Грета, девети клас съм и излизам на училищна стачка за климата. Ако на вас възрастните не ви пука за моето бъдеще, то и на мен няма да ми пука“, пише на тях.

На първия ден от стачката си Грета е сама

На втория ден към нея се присъединява непознат. "Това беше голяма крачка – от един до двама“, спомня си тя. След няколко дни идват и още хора. След това още 40. После стотици. После хиляди. До края на септември има толкова много хора, че Грета спокойно може да обяви – стачките ще продължат всеки петък докато Швеция не влезе в Парижкото споразумение за климата.

До края на 2018 година, хиляди ученици из цяла Европа протестират. През 2019 стачките се простират дори и извън Европа. Всичко става толкова бързо. Само за една година.

Едно тихо дете се събужда, слага синьо си горнище и се превръща в символ на глобалния бунт.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase