Руски дезертьор: В Украйна имаше маниаци, които обичат да убиват хора

Никита Чибрин казва, че все още си спомня как неговите колеги руски войници са избягали, след като са били обвинени в изнасилването на две украински жени по време на разполагането им северозападно от Киев през март.

"Видях ги да бягат, после научих, че са изнасилвачи. Изнасилиха майка и дъщеря", казва той пред CNN. Техните командири, твърди Чибрин, вдигнали рамене, когато разбрали за изнасилванията. Предполагаемите изнасилвачи са били бити, но никога не са били напълно наказани за престъпленията си.

"Те никога не са били в затвора. Просто бяха уволнени. Просто така: "Тръгвайте си!" Просто ги уволниха от войната. Това е."

Чибрин е бивш войник от руския град Якутск, който казва, че е служил в 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада - прословутата руска военна част, обвинена в извършване на военни престъпления по време на офанзивата им в Буча, Бородянка и други градове и села на север от Киев.

Той дезертира от руската армия през септември и избяга в Европа през Беларус и Казахстан.

Войските от бригадата на Чибрин бяха обявени за военнопрестъпници от украинското министерство на отбраната през април, след като след изтеглянето на руските сили от района на Киев бяха открити масови гробове, съдържащи убити цивилни и мъртви тела, лежащи по улиците.

Военните документи на Чибрин, разгледани от CNN, показват, че негов командир е бил Азатбек Омурбеков, офицер, командващ 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада. Омурбеков, известен като "Касапина от Буча" е под санкции от Европейския съюз и Великобритания. САЩ са санкционирали цялата бригада.

Кремъл отрече всякакво участие в масовите убийства, като същевременно контрира обвиненията с неоснователни твърдения, че изображенията на цивилни тела са фалшиви. В ход, който предизвика възмущение в целия свят, руският президент Владимир Путин награди бригата с почетно военно звание и я похвали за нейния "героизъм" и "смели действия".

Чибрин казва, че не е виждал и капка от предполагаемия героизъм, но е виждал много от престъпленията.

Говорейки пред CNN от европейска държава, където е поискал убежище, той описва подробно някои от престъпленията, на които казва, че е бил свидетел и за които е чул разкази. Чибрин твърди, че е готов да свидетелства срещу своя отдел в международен наказателен съд, добавяйки, че самият той не е извършил престъпления.

"Не видях убийства, но видях изнасилвачи да бягат, преследвани (от по-високопоставени членове на звеното)", признава той. Той също така твърди, че бригадата е имала "директна команда да убива" всеки, който споделя информация за позициите на отряда, независимо дали са военни или цивилни.

"Ако някой имаше телефон - ни беше позволено да го застреляме", казва той, като твърди, че няма съмнение, че някои от мъжете в 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада са били способни да убиват невъоръжени цивилни.

"Има маниаци, които обичат да убиват хора. Такива маниаци се появиха и там", казва той. Дезертьорът описва и грабежи от страна от руските войници, които взимали компютри, бижута и всичко, което им харесва.

"Те изобщо не са крили това. Много войници от моята бригада, когато напуснахме Липовка и Андреевка в края на март, взеха коли, превозни средства, взеха цивилни коли и ги продадоха в Беларус", твърди той. "Манталитетът е, че ако откраднеш нещо, си добър. Ако никой не те хване, добре! Ако видиш нещо скъпо и го откраднеш и не те хванат, ти си добър."

Що се отнася до командирите на отряда, Чибрин казва, че те са били добре запознати с предполагаемите изнасилвания и убийства и грабежите, но не са се интересували много от търсенето на справедливост.

"Те казваха: "Както и да е. Случи се. И какво?" Всъщност нямаше никаква реакция", споделя той. "Дисциплината отиде в канализацията, нямаше дисциплина."

Екипът на CNN е потърсил руското министерство на отбраната за коментар по обвиненията, но отговор не е имало.

Чибрин не се съмнява, че Русия в крайна сметка ще загуби войната си срещу Украйна, но не и преди да бъдат загубени още много хора.

"Защото Русия няма да спре, докато не се пролее много кръв, докато всички не умрат. Войниците за тях са пушечно месо. Не ги уважават", казва той.

След като е видял боевете от първа ръка, той твърди, че оборудването, с което разполагат руските войници, не може да се мери с оръжията, до които Украйна има достъп. Той казва, че докато Украйна получава едни от най-напредналите оръжия, налични от западните й съюзници, руската армия разчита на оборудване от съветската епоха, използвано по време на войната в Афганистан през 80-те години.

"Разбира се, че Русия иска разхлабване. Защото целият свят подкрепя Украйна. Глупаво е да се мисли, че  руснаците ще спечелят", на мнение е той. "Мислеха, че ще окупират Киев за три дни. Кой ден е сега на войната? 260? Мислеха, че ще дойдат в Украйна и ще бъдат посрещнати с цветя. Но им беше казано да се махат и ги замеряха с коктейли Молотов."

"Те ни излъгаха"

Мъжете в неговата бригада също са били изключително зле подготвени за бой, твърди Чибрин. Той казва, че обучението на неговата част се е състояло от командири, които са им дали оръжие, мишена и 5000 куршума.

"Продължавайте да стреляте и тогава ще сте свободни. Никой нищо не правеше. Нямаше истинско обучение. Работех с компютър, в офиса", споделя той.

Липсата на обучение станала очевидна веднъж в Украйна. Същите мъже, които се хвалели, че са "като Рамбо", преди да бъдат изпратени, се върнаха разбити, каза той. "Тези, които казаха, че лесно ще стрелят по украинци, когато се върнат от фронтовата линия... дори не можеха да говорят с мен. Те видяха войната, видяха поражението, видяха как техните съратници бяха убити, видяха трупове. Те разбраха, но не можаха да избягат."

Той каза, че много от мъжете са били зле обучени и повечето нямали представа накъде са се запътили.

"Беше голяма лъжа. Казваха, че това е военно обучение с беларуската армия. Но ни излъгаха. На 24 февруари просто казаха, че всички ще отидат на война", твърди Чибрин и добавя, че още в началото е отказал да отиде да се бие.

"Първото нещо, което казах, беше: "Командире, майната ти, не искам да отида на война", а той отговори: "Ще имаш големи проблеми, ще отидеш в затвора и семейството ти ще има големи проблеми". Нападна ме, качи ме в специална кола и затвори вратата. Не можех да го отворя вратата отвътре. Така отидох в Украйна."

Чибрин прекарал месеци в Украйна, преди 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада се изтегли в края на март от района северозападно от Киев след неуспешната офанзива там. Той и неговият отряд се върнаха в Беларус.

Дезертьорът твърди, че получил нараняване на гърба и заради това отишъл във военна болница в Русия, но бил принуден да се върне в Украйна през май.Този път е изпратен в района на Харков в Източна Украйна, след което прекара известно време в горите около Изюм.

Тогава той най-накрая намерил шанс да избяга, каза той. Той забелязал, че командири на други части напускат района за Русия с камион и скочил в тях.

"Скочих в ремаркето на камиона и видях други момчета, които също напускаха Украйна. Те ми казаха, че не искт да водят война. Платихме пари на командира да кара. След това чаках и чаках, а накрая, близо до руската граница, колата спря. Момчетата тръгнаха да скачат и аз също скочих. Отидох на руската граница и казах, че имам нужда от медицинска помощ", разказва Чибрин

След като се връща в Русия, Чибрин споделя, че е прекарал близо месец в болница, повечето от които е бил прикован на легло с ужасни болки в гърба. Но не получил подходящо лечение. "Казаха, че ако искам да отида в специален санаториум, трябва да подпиша документ, в който се казва, че ще се върна на война", казва той.

Отказвайки да подпише, Чибрин споделя, че се готвил да подаде документи, за да бъде отменен военният му договор, когато руското правителство обявило частичната мобилизация през септември.

"Моите приятели ми казаха, че трябва да се скрия. "Трябва да намерите място и да се скриете, договорът ви няма да бъде анулиран заради мобилизацията", твърди той. Знаейки, че трябва да стигне колкото се може по-далече от далечния източен град Хабаровск, където е бил разположен, Чибрин първо бяга през Русия до Санкт Петербург и след това хваща влак за Беларус. Щом стига там, той успява да намери посредник, който му помага да стигне до Казахстан, откъдето в крайна сметка пътува до сегашното си местоположение.

Сега той е решен да говори за събитията, на които е бил свидетел в Украйна, дори да напише антивоенна песен. "Стотици души, стотици тела на изгубени хора. Стотици майки без деца", гласи припевът.