Болка и отчаяние. Това е Хаити след смъртоносния трус

Снимка: GettyImages/Guliver Photos 

1 / 29

Над 100 000 души загинаха след смъртоносното земетресение със сила 7.3 по Рихтер, ударило Хаити на 13 януари.

Столицата Порт-о-Пренс е почти напълно разрушена, десетки хиляди хора са тежко ранени, други са останали затрупани под руините.

Само за дни санитарната обстановка в Хаити придоби катастрофален размер заради огромния брой разлагащи се тела и липсата на достатъчно медицинска помощ.

Властите не могат да се справят с погребенията на загиналите и стотици тела лежат по улиците на Порт-о-Пренс.

Властите погребват жертвите в масови гробове, по хиляди тела на ден.

Хуманитарни организации от цял свят пращат помощи за Хаити, правителствата на големите икономики отпуснаха милиони за пострадалите от земетресението.

В България всеки, който иска да помогне, също може да го направи. UNICEF България се присъедини към международните усилия за подкрепа на децата в Хаити и стартира извънредна кампания за набиране на средства.

Пратете SMS на номер 1021, на който ще се набират средства за пострадалите деца.

М-Теl, Globul и Vivacom подкрепят напълно безвъзмездно кампанията и всеки дарен лев ще бъде инвестиран в „Надежда за децата в Хаити”. 

Може да се набират средства по банковата сметка на UNICEF (Райфайзен Банк България BG34 RZBB 9155 1065 0349 19), както и през сайта на UNICEF.

Може би най-точна представа за ситуацията може да се добие от следния текст, който е част от полеви дневник на Тамар Хан, служител на UNICEF. 

"Тази сутрин посетих полевата болница, изградена в логистичната база на мисията на ООН в Порт-о-Пренс. Болницата се състои от две огромни шатри, пълни с хаитяни, ранени по време на земетресението.

Условията са плачевни. Няма достатъчно храна и вода нито за лекарите, нито за пациентите, няма санитарни съоръжения, което означава, че урината и фекалиите се изливат непосредствено зад палатковата болница, а ампутираните човешки крайници се изхвърлят на боклука.

Няма и морга, затова телата се трупат отстрани до палатката. Днес беше обособена операционна. Там се извършват основно ампутации, защото раните на много от пострадалите, причинени от смазвания при срутване, вече са се инфектирали и са животозастрашаващи.

Няма възможност за извършване на никакви други операции, всички медикаменти и материали с в много ограничени количества.

Деца в криза

Сред какофонията от плач и стонове от болка, пет деца лежат в креватчетата си сами, без роднини и близки, които да ги нахранят, измият или да ги подържат за ръка.

Двегодишно момиченце с церебрална парализа, докарано тук малко след земетресението обезводнено и в шок, се е свило и плаче самичко на едно от креватчетата.

Тя няма сериозни наранявания и може да се прибере при семейството си, но никой не знае името ѝ, нито откъде да започне издирването на нейните близки. На малко листче до краката й е написано само: „бебе момиченце“.

Същото се отнася и за седемгодишния Шон, който е приет в полевата болница и в продължение на 12 часа пищеше, викайки родителите си, свит на креватчето в ембрионална поза. От малкото, което той е казал оттогава, медицинските сестри предполагат, че е видял майка си и баща си мъртви.

Шон има само драскотини и сега обикаля наоколо и разговаря с другите пациенти, но лекарите не са склонни да го пуснат, без да знаят къде ще отиде и кой ще се грижи за него.

В момента в Порт-о-Пренс има стотици или дори хиляди други деца в същото положение. Те са или в болниците, или се скитат по улиците без вода, храна или защита от насилие и злоупотреби.

Дори и без да са били физически наранени, тези деца са претърпели огромна психологическа травма, която може да остави траен белег за цял живот.

Те са изложени на реален риск от недохранване и болести и са изправени пред сериозна опасност от сексуална експлоатация и трафик на хора."