В повечето държави в ЕС над половината от електричеството се произвежда от атомни електроцентрали. Въпреки това в началото на века водещи европейски страни като Германия, Белгия и Испания решиха, че от съображения за сигурност атомната енергия трябва да остане в миналото.
Десет години по-късно Германия се отметна: „Новите технологии не са достатъчно развити, за да се откажем от АЕЦ. Ще удължим срока на експлоатация с още 8 до 14 години”, обяви канцлерът Ангела Меркел.
Така, след години дебати, Германия избра по-евтиния начин за производство на електроенергия (инфраструктурата вече е изградена и системата работи без допълнителни инвестиции), вместо да застане зад новите екотехнологии. Това може да се окаже обобщаващо и за континента.
За Франция например е ясно, че по-скоро ще събори Айфеловата кула, отколкото да се откаже от атомната си енергетика. Общо 59 ядрени реактора в страната произвеждат 77% от общия обем електрическа енергия. Страната е най-големият износител на електричество в света, както и лидер в износа на технологиите за АЕЦ. Всъщност правителството планира инвестиции в нови технологии, но не в соларни инсталации, а за разработване на ново поколение ядрени генератори.
Париж дори се зае да помага на „закъсалата” Италия, която се поуплаши след чернобилската трагедия и през 90-те години затвори всичките си атомни централи. Сега обаче се оказа, че това излиза много скъпо – Италия е сред най-големите вносители на ток. Затова премиерът Силвио Берлускони подписа договор за енергийно сътрудничество с френския президент Никола Саркози. Така на Ботуша започва изграждането на атомни централи.
Великобритания също се готви за ядрена революция, заменяйки старите АЕЦ с нови. Планът, стартиран преди две години, трябва да завърши до 2020-а. Все пак Обединеното кралство е първата държава, която започва да използва ядрената енергия за граждански нужди (1956 година). Едва ли ще е първата, която ще се откаже от това.
Претенциите към тази роля имат Испания и Белгия – и двете страни са поели ангажимент, обвързан със закон, за спиране на атомните си реактори, съответно 8 и 7.
За иберийците това се очертава по-лесна задача предвид срока (2034 г.) и сравнително малкия процент, който производството на ядрените реактори заема като част от общия обем – 18%. За Белгия срокът е 2015–2025 година, но там делът на атомната енергетика е 54%, което предполага затруднения.
Съседна Холандия няма такива проблеми. В страната има само една АЕЦ, която произвежда едва 4% от тока в страната. Тя ще бъде затворена през 2034 г., като има планове на нейно място да се построи нова, модернизирана.
В Швейцария пък решиха с референдум да не удължават наложения през 1990-а десетгодишен мораториум върху изграждането на нови АЕЦ и да не се отказват от атомната енергетика.
Така петте реактора, които доставят 39% от електричеството в алпийската страна, ще работят, докато не дойде време за подмяната им с нови.
Референдум през 1980 г. решава Швеция да води политика на премахване на зависимостта от атомната енергия. Сега обаче шведската общественост е все по-позитивно настроена към присъствието на АЕЦ в страната. Затова правителството вдигна забраната за изграждане на нови реактори. Сега в страната има десет реактора, които осигуряват почти половината от електричеството.
Въпреки протестите на екоорганизации Финландия също планира изграждането на нови реактори. Съществуващите четири произвеждат 30 на сто от електричеството в страната.
В Централна Европа не остават по-назад. Страни като Чехия, Словакия, Унгария и Словения са силно зависими от своите АЕЦ (около 50% от производството на електроенергия) и нямат никакво намерение да се отказват от тях. Дори напротив – разширяват мрежите си от атомни централи.
Бившите съветски републики Украйна и Литва без страх от белега Чернобил развиват ядрената си енергетика като сигурен начин за прекъсване на енергийната зависимост от Русия. Литва дори е на второ място след Франция по производство на атомна електроенергия – 64 на сто от електричеството в страната.
Що се отнася до България и Румъния, ние се оправяме с по 2 работещи реактора. До 5 години румънците ще имат още 2. За нас не е много ясно. По план до 2014 АЕЦ „Белене“ ще заработи, но да видим. Централата в Козлодуй произвежда 1/3 от електричеството у нас.
Изглежда, че поне в обозримото бъдеще Европа ще остане силно зависима от енергията, отделяна при разпада на атомното ядро.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Британците вече очакват инфлацията да скочи двойно над целта на централната банка
Румен Радев: Турция иска предоговаряне за "Боташ"
Отличиха победителите в 15-ото издание на Националния конкурс по одит за студенти
Какви възможности има за отработеното ядрено гориво у нас?
Здравният министър: Директори на държавни болници имат огромни заплати при милиони дългове
Еквадор намалява цената на бирата с 20% в знак на подкрепа за отбора си на Световното
Токът и парното поскъпват: Скандал на заседанието на КЕВР за цените
Здравен абсурд: Болници тънат в многомилионни дългове, шефовете им взимат по 40 000 евро месечно
Броят на кръводарителите се увеличава, но кръвта остава недостатъчна
Слонче на два дни вече играе футбол в зоопарк във Великобритания
ЕС стартира "Пакта за миграция и убежище": По-бързи процедури и нови правила
Англия има само един играч от световна класа
Обрат с бъдещето на Влахович
Любо Пенев махна седем играчи от Локо София
ЦСКА 1948 обяви нов шеф
Мачовете по телевизията днес, 12 юни
Левски пред трансферен удар за 2.5 млн. евро: Взима "мозъка" на Астана
Психолозите съветват: направете това преди отпуската си
Венера преминава в Лъв на 13 юни: Любов, страст и малко ревност
Вербена (върбинка) – цветното бижу на градината, което цъфти до късна есен
10 летни разядки със сирене
Не губим приятели след 40. Просто животът ги пренарежда
Бифана (Bifana) – сочен португалски сандвич с месо
Полицаи дебнат с дронове за гонки и превишена скорост в Бургаско (ВИДЕО)
МЗ: Държавните болници натрупали 426 млн. евро дългове, варненска лечебница е сред най-задлъжнелите
"София Прайд" скочи срещу "Прогресивна България" заради подкрепата за "Шествие за семейството"
Полиция и прокуратура с акция срещу "райския газ" през лятото във Варна
Радев проверява украинската следа с "незаконния град" край Варна и статута на Олег Невзоров
Регионалният исторически музей във Варна отбеляза 120 години от създаването си
Рекордна жега може да повтори катастрофата от 1877 г. и да погуби 4% от населението на Земята
Кой е Андре Дъглас – астронавтът от мисията „Артемида III“?
Седмица в астрофотографията: От съединението на Венера и Юпитер до космическите облаци
Как се е появил полът: AI моделира интимния живот на първите животни на Земята
Нова генна терапия за аутизъм показва обещаващи резултати
Лунен метеорит разкрива историята на три древни сблъсъка