Стартираме разговори и обсъждане относно необходимостта от промяна на структурата на образователната система на училищното образование. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който откри първата публична дискусия по тази тема.
"Минаха девет години, откакто е в сила Законът за предучилищното и училищното образование, и това е достатъчно време да направим анализ на положителните и негативните резултати", посочи министър Вълчев. По думите му решения няма да бъдат взимани прибързано и ще са резултат от всички натрупани мнения и препоръки. Според него в близките две години няма да се въведе промяна, но е важно да се поставят дългосрочни цели с оглед най-доброто за децата и учениците.
България е единствената държава в Европейския съюз и сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която основното образование приключва само след 7 учебни години – до 7. клас, стана ясно по време на форума. Часовете в основен етап на обучение в България са едва 55% от средното европейско ниво, където учебните часове са над 7600, а при нас те са малко над 4200. Данните бяха представени от проф. Николай Попов - учен и преподавател по педагогика в СУ "Св. Климент Охридски" и от директора на Института по образованието проф. д-р Галин Цоков.
Според министър Вълчев завършването на основно образование на едва 13–14 годишна възраст поставя учениците и семействата им в ситуация да правят сериозни избори твърде рано, за които все още нямат достатъчно натрупан опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развитие. По думите му ранното профилиране не само стеснява алтернативните пътеки на младите за бъдещата им реализация, а на места дори действа демотивиращо, като се наблюдава нисък интерес към ученето след влизане в желаното училище.
"Бъдещето ще изисква по-широк комплекс от умения, като за всяка професия ще са необходими голяма основа от знания и компетентности, което също е аргумент за по-продължително основно образование", каза той.
По време на форума стана ясно, че в съвременните образователни системи в Европа преобладава моделът с по-дълъг основен етап на обучение. В общо 21 от изследвани 37 европейски държави тази степен се изучава в продължение на 9 години, в 8 държави основното образование е 8-годишно, в други 6 то продължава 10 години. В една страна основното образование е 11-годишно, като единствено в България то е само 7 г. В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в отделни щати в САЩ децата отново учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално обучение.
Международният опит и редица изследвания показват, че по-краткото основно образование, както и последващото ранно разпределение на учениците в специализирани профили, в нови училища, а понякога дори и в различни населени места, се оказва негативно за тяхното развитие. Сред отрицателните ефекти са по-ниските академични резултати на децата, по-слабата функционална грамотност и приложимост на знанията, засилване на разликата между слабите и силните ученици, разделение между елитни гимназии и масови училища, по-трудна интеграция, недостатъчно подготвени кадри за икономиката и др.
Успоредно с това проучванията показват, че по-дългото основно образование носи повече позитиви както за децата, така и за цялото общество. Учениците в тези държави демонстрират по-високи постижения по четене, математика и природни науки, притежават по-добра функционална грамотност и ключови умения, а образователните системи в по-голяма степен осигуряват равни условия за качествено обучение.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Европейският парламент прие плана на ЕК за решаване на жилищната криза в Европа
Катерина Новакова: Липсват целенасочени политики за декарбонизацията у нас
Растежът в еврозоната почти застива на фона на войната в Близкия изток
4 години на БФБ: Какъв път измина „Телематик Интерактив България“ АД?
Русия пуска първите си интернет спътници в орбита в опит да се конкурира със SpaceX
Обявиха как се кандидатства за компенсация заради поскъпването на горивата
А1 внедри първия в Европа непрекъснат 5G роуминг по коридора между България и Гърция.
КЗП затвори два хотела и едно заведение в Боровец, София и Бургас
Дамян Попов и песента "Слушай, сърце" - за дилемата между чувствата и разума
САЩ разположиха още 12 изтребителя F-16 в Израел заради Иран
С Еврозоната вече не сме най-нископлатените, ще има ръст на заплатите до април
"Пътна помощ" на протест: Източват държавни средства, почти всички сме пред фалит
Юве си връща френски национал
Ланс резна ПСЖ за отлагане на мача за титлата
Край на почивката! Янев вдига ЦСКА от утре
Спасиха пръста му от ампутация: Има развитие при Ланг
ПСЖ бяга от Ланс преди Ливърпул
Цирк: Отказаха да заличат Стефка Костадинова като председател на БОК
Здравословно пилешко с лимон, билки и зеленчуци
Женски хороскоп за април 2026
„Пролетна супер седмица“ стартира в Практикер
3 важни поверия за Благовещение
„Дневникът на Големия лош вълк“ от Бен Милър
Заповядайте на спектакъла на Театър „София“ – „Херкулес vs Авгий“ на 27 март
Ето при какви условия ще се отпуска компенсацията от 20 евро за гориво
Кои са районите без вода във Варна днес?
Изложба „Игра“ на Станимир Видев се открива във Варна
Благомир Коцев: Властта е доверието на народа, в чието име отсъжда съдът
Множество сигнали за опасни вещества в плодове, зеленчуци, ядки и птиче месо
Биков: Радвам се, че Владислав Горанов се връща в политиката
Meta инвестира $135 млрд. в „персонален свръхинтелект“ през 2026 г.
Нова метафора за квантовата механика: Вселената не се разклонява, а се разцепва на фрагменти
Американска частна компания ще осъществи първото кацане на астероид през 2029 г.
ЕКА си купи място в ракета на SpaceX: Какво стои зад това решение
Учени откриха продукт, който може да предпази червата от нанопластмаса
23 март 2001 г.: Денят, в който космосът се превърна в океан за станцията „Мир“