Електроенергийните мрежи в Европа не са проектирани да издържат на ракетни удари

Хеликоптерът, който лети над ниви, реки и села в централната част на Полша, е снабден с високотехнологични камери и сензори. Пилотът, ветеран от армията, служил в Ирак и Афганистан, държи малкия Robinson R66 ниско над земята.

Хеликоптерът изпълнява наблюдателна мисия, а маршрутът му следва километри от високоволтови линии, свързани с ключова електроцентрала южно от Варшава. Оборудването на борда, предназначено за набюдение на нерегламентирани намеси, е изключително прецизно. То може дори да засече дали някой е разровил земята или дали превозно средство е минало под линията.

Във времена на война и саботаж редовното разузнаване на енергийната инфраструктура се е превърнало в жизненоважна дейност за PSE, полския оператор на електропреносната мрежа. То бе засилено след мащабната руска операция в Украйна като част от редица мерки за сигурност, въведени с цел да се гарантира, че светлините ще останат включени и че електроенергията ще достига до домовете и предприятията.

Подобни мерки се вземат в големи части от източния франг на Европа, тъй като компаниите за комунални услуги и правителствата се надпреварват да укрепят електроенергийните мрежи, които не са проектирани да издържат на ракетни удари, кибератаки или нападения с дронове. НАТО определи критичната инфраструктура като приоритет за сигурността и настоява за по-добра координация и по-голяма неотложност в готовността за кризи.

„Подготвяме се за значително по-неблагоприятна обстановка относно сигурността“, казва Джеймс Апатурай, главен съветник на НАТО по кибер- и хибридна отбрана. „Ние се нуждаем от енергия, военните се нуждаят от енергия, хората се нуждаят от енергия. Затова тя ще бъде на прицел“, допълва той.

Постоянно състояние на тревога

Преходът към постоянно състояние на тревога означава по-големи разходи. Но операторите на електропреносната мрежа вече се сблъскват с недостиг на финансиране, за да се справят със застаряващите активи, за инвестиции в електрификация и възобновяеми енергийни източници и за новото търсене на електроенергия от центровете за данни.

Европейският съюз счита, че до 2040 г. ще са необходими около 1,2 трлн. евро за инвестиции в електропреносната мрежа. Според JPMorgan Chase & Co. частните средства могат да играят роля за финансирането на тези инвестиции. „Дейностите, които укрепват, разширяват и осъвременяват електропреносната мрежа, се превръщат във все по-привлекателни инвестиционни възможности“, коментира банката в неотдавнашен доклад.

Според лобистката група Eurelectric съгласно новите амбиции на ЕС за разходите за отбрана около 250 млрд. евро са предназначени за области като киберсигурност и критична инфраструктура. Групата иска част от средствата да бъдат отпуснати за енергийна сигурност и защита.

Много от предлаганите системи за отбрана са разработени въз основа на опита от Украйна, където енергийните обекти многократно бяха подлагани на атаки през последните четири години, особено през зимата, когато търсенето на отопление се увеличава значително.

С по-малък мащаб, макар и с огромно нарушаване на дейността, беше подпалването на електропроводи близо до електроцентрала в Берлин тази година.

То остави 100 хил. души без ток дни наред при минусови температури през януари.

Подобни събития подчертават значението на мерки като укрепване на съоръженията срещу бомбени удари, заравяне на кабели и тръбопроводи, натрупване на запаси от резервни части и дори изграждане на фалшиви инсталации. В доклад на Международната агенция за енергия от тази година се препоръчва на държавите да поставят устойчивостта в центъра на своите планове. В него се препоръчват също така по-децентрализирани системи, за да се намали уязвимостта на големите енергийни центрове.

„Всички са добре запознати с необходимостта да се направи това“, коментира Тине ван дер Стратен, изпълнителен директор на браншовата организация WindEurope. „След Втората световна война живеем с дивидентите от мира, но това се промени“, допълва той.

Примерът на скандинавските страни

Финландия, която има 1335-километрова граница с Русия, се счита за еталон за готовност при кризи със запаси от всичко – от храни до петролни продукти, лекарства и изкуствени торове, достатъчни за месеци. Операторът на електропреносната ѝ мрежа разполага със складове за резервни части са спешни случаи, разположени стратегически из цялата страна.

Тъй като отбраната вече е основен приоритет на целия континент, много компании отчитат нараснало търсене. В Швеция огромният завод на Hitachi Energy едва смогва да изпълни поръчките на енергийните компании. Компанията е продала стотици мобилни подстанции, които могат да се разгърнат при извънредни ситуации.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria