Икономист: Инфлацията е изкуствено сведена, за да влезем в еврозоната

Годишната инфлация за юни е 4,4%, а месечната - 0,4%. Това показват данните на Националния статистически институт.

"Не мисля, че има нещо притеснително. Инфлацията за последните 5 години е 40 процента. Ако досега не сме се притеснили, сега при укротяване на инфлацията ли ще започнем да се притесняваме...", коментира икономистът Михаил Кръстев в "България сутрин".

Според него изкуствено сме свели инфлацията под необходимото ниво, за да влезем в еврозоната, и това не е тайна за никого.

"При малката потребителска кошница имаме над 4 процента ръст. В нито един момент инфлацията не е спирала да бъде проблем за българската икономика. Ако през 2020 г. сте имали 100 лева, през 2025 г. може да пазарувате с тях неща за 60 лева", подчерта Кръстев.

По думите му в политиката на ЕЦБ се наблюдава илюзорно успокояване и създаване на нови условия, пораждащи инфлационна криза: "Не можем да очакваме трайно намаляване на инфлацията."

"Ако гледаме данните за индекса на потребителските цени, инфлацията е над два пъти по-висока от тази в еврозоната през юни. И над 50 процента по-висока спрямо хармонизирания индекс. БНБ излезе с ревизирани прогнози за БВП и инфлацията през следващите години. БНБ прогнозира значително по-висока от очакваната инфлация през 2026 и 2027 г.", заяви на свой ред икономистът Даниел Василев пред Bulgaria ON AIR.

Той прогнозира, че ще станем свидетели на бакалско преизчисляване на цените с приемането на еврото, а инфлацията у нас ще остане доста по-висока от средната за еврозоната.

Ако подобен темп на нарастване от 0,4% месечна инфлация се задържи, това е нов удар върху доходите и спестяванията ни, алармира гостът.

Разходите ни са много повече от приходите

Василев отбеляза, че е много популярно да се говори за засилени проверки.

"Това да хванеш, че някой в курорт не е издал касова бележка, не ни решава приходните, разходните и инфлационните проблеми. Дори БНБ признава, че може да има ситуации с тласък на цените. Общата инфлация при храните надхвърли 10 процента на годишна основа. Най-уязвимите потребители дали са имали 10 процента увеличение на доходите, съмнявам се", каза още икономистът.

По думите му досега сме спазвали някаква бюджетна дисциплина, "въпреки че 3 дефицит е гигантски дефицит".

"Това не е устойчив модел. Проблемът е бюджетният дефицит. След влизането в еврозоната публичните разходи биха имали тласък. Ще има силен тласък на кредитирането. Има инжектиране на средства в икономиката", смята Василев.

Според него имаме радикално желание да се харчи повече от абсолютно всеки.

"Виждаме склонност за дотиране на всевъзможни заплати в бюджетния и свързани сектори. Можем да го обвържем с политически комфорт. В последните години бюджетът винаги е на дефицит", посочи още Василев.

Какви мерки трябва да предприеме държавата?

Михаил Кръстев е на мнение, че трябва да се направи балансиран бюджет, който да не надхвърля максимум 1 процент.

"Трябва оптимизация на разходната част, да се направи реализируема приходна част. Да се обясни на хората, че не можем да харчим повече, отколкото генерираме. Дефицит не се разписва в рамките на относително ниска инфлация и дори висок икономически растеж", настоя икономистът.

"Приходите ни растат постоянно, имаме проблем с разходите. Трябва да режем разходи, няма как това да продължи. По всяка вероятност тенденцията ще е обратната - да видим дефицитно харчене и през следващите години", заключи Даниел Василев.