Негативните демографски тенденции се задълбочават, мерките трябва да са комплексни

Застаряването на българското население се потвърждава и от данните, отбелязани в Отчета за 2023 – 2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.), публикуван за обществено обсъждане.

Към края на 2024 г. почти една четвърт от населението ни е на възраст над 65 години. Този дял нараства с тревожни темпове, което поставя сериозни въпроси за бъдещето на социалните и икономически системи в страната. Според националната статистика на всеки 100 души в активна възраст съответстват 61 в неактивна възраст. Това съотношение е сериозно влошено в сравнение с 2011 г., когато е било едва 46,5%. 

"Като цяло населението на Европа е застаряващо. В България наистина тенденцията е доста по-тревожна”, коментира пред БНР-Радио София председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.

“Тази негативни демографски тенденции се задълбочават доста отдавна. За съжаление още да се вижда ефектът от малкото целенасочени мерки. Отговорните институции са много. Мерките са свързани с образование, със здравеопазване, и с инфраструктура, и с развитие на социалната система, с пазара на труда и подобряване на доходите. Трябва да се отчитат спецификите и на отделните райони на страната в търсенето не само на по-дългосрочните решения, но и такива, които биха дали бърз, краткосрочен ефект”, добави Русинова.

Експертът препоръча мерките да са комплексни, включително и по отношение на пазара на труда, а не да се вземат и прилагат откъслечни, самостоятелни стимули от страна на някое ведомство. 

“За завръщане на емигрирали българи не може да се разчита само на емоцията и връзката с роднините, важни са не само доходите и работата, но и какво дава един град като възможност за развитие, сигурност и перспективи за по-добър живот. Застаряването на населението със сигурност ще окаже натиск върху здравеопазването и социалната система”, допълни Русинова.

“Възрастните хора има нужда не само от по-добри пенсии, но и от друг вид подкрепа, не само от местните власти, но и като национална политика. Субсидираната заетост не дава очаквания резултат, интересът към тази програма не е силен”, добави бившият социален министър.