163 години от рождението на Алеко Константинов

Навършват се 163 години от рождението на писателя и общественик Алеко Константинов и 148 години от рождението на поета символист и революционер Пейо Яворов.

Големият български писател и общественик Алеко Константинов – Щастливеца е роден на 13 януари 1863 година в Свищов в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май 1897 година. 

Алеко Константинов е автор на пътеписа "До Чикаго и назад (1894), на книгата "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин" (1895), в която създава най-известният сатиричен образ в българската литература. Написал е над 40 фейлетона, цикъла "Разни хора - разни идеали", пътеписите "Какво? Швейцария ли? ", "София-Мездра-Враца", "През март в Чепино", "Невероятно наистина, но факт..." и др. Основател е на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България - Клуб на българските туристи. 

Делото на големия български писател, интелектуалец и общественик, ще бъде почетено пред паметника му на булевард „Витоша” в София.

В събитието ще се включат учени, културни дейци и ученици. А тъй като Алеко Константинов е основоположник и на организираното туристическо движение в България, пред паметника му ще прозвучат и прочутите йодлерови състави към хор „Планинарска песен”.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г. От 1897 г. е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“.

След 1908 г. той окончателно се посвещава на националноосвободителното движение и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е избран за първия кмет на Неврокоп след неговото освобождение.