Димитър Тодоранов: за лятото в евро, за цените по морето и как ИИ лъже туристите

Димитър Тодоранов развива бизнес на южното ни Черноморие, заедно с екипа му са двигател на редица културни събития на морския бряг. Той е един от организаторите на фестивала "Арт поток", на фестивала "Джазче", а клубът му "Хасиенда" е сред водещите в нощния живот на юг. Този летен сезон е по-специален, за първи път бизнесът посреща туристите в евро. Какви цени ни очакват, защо младите не искат да работят на морето, какви са подводните камъни за работодателите - бизнесменът отговаря на въпросите на Dnes.bg.

Навлизаме в първия летен сезон в евро, как ще се отрази на джоба ни?

Ако грубо кажем, че един човек си разпределя бюджета за храна, за сметки, за лични разходи и за туризъм – тази година за почивката ще останат много по-малко пари. Защото България стана много скъпа държава. Според мен парите за туризъм ще намалеят два-три пъти в сравнение с миналата година. Не съм сигурен дали ефектът ще бъде веднага това лято, защото не сме привикнали още към огромните разходи и може би при някои хора обедняването става малко по-постепенно.

Какви цени да очакваме по морето?

Мога да говоря за моя бизнес, След подробен анализ и с ясното разбиране, че всъщност независимо какъв ти е продукта, цената, която можеш да сложиш има определен таван. При нас ръстът е 7%, като според мен инфлацията от миналото лято е поне 30%. И лошото за целия бранш е, че натискът на разходите е огромен. Един работен ден на барман, сервитьор, хостеса, базирано на това какви пари трябва да изкара, за да живее там, където работи, е скочил според мен с 40-50%. Самото калкулиране на цените ще намали печалбата на тези бизнеси неимоверно. И реално на края на сезона някои ще разберат, че всъщност са на загуба, може да последват и фалити. Печалбата в ресторантьорския и ентертеймънт браншовете обикновено е между 20 и 30%, но ако не се калкулират добре разходите - много лесно може да избяга. А тук за променящите се цени на работната ръка и на различните такси  не говорим изобщо.

Туристът тези разходи не ги вижда, но пък вижда салата на морето 18-20 евро. Доколко е нормално?

Тук е голямата стигма на туризма у нас в момента. От една страна, ако искаш да дадеш добър продукт, трябва да наемеш хора, които да го произведат. Трябва да вземеш качествена храна или алкохол. И в един момент, за да е перфектно всичко, което правиш ти, трябва да сложиш цена, с която все пак да издържаш бизнеса. И с право клиентът ще каже „ужасно скъпо е“. И вероятно няма да купува. От друга страна винаги казвам, че е важно срещу тази цена какво получаваш. Някой път и 2-3 евро са безсмислени, ако продуктът не си струва. В друг случай може да струва 40 евро, но да си заслужава качеството и обслужването.  И клиентът да остане доволен. В момента обаче българинът не го интересува действително каква е калкулацията на цените. Той иска да плати, което може да си позволи и да получи максимума. Което всъщност е нормално. 

Няма как да не се прави сравнение с цените миналата година. Вие вдигате цените със 7%, но със сигурност усещането е за много по-голямо поскъпване. 

Аз казвам 7% за бизнесите, които управляваме. Моята статистика е, че хотелите са вдигнали малко повече цените. Големият проблем на миналото лято е, че имаше цени, за които не получаваш почти нищо. За съжаление не мога да направя сериозна прогноза какво ще се случва това лято. Ако цените продължават да се покачват, със сигурност ще има много хейт и разочарование.  За мен туристическият бранш влиза в порочен кръг, от който може да излезе само с общуване, създаване на общности и механизми, които по някакъв начин да обясняват на клиента защо едно нещо струва толкова. Трябва сериозна обратна връзка.

Тази комуникация според мен е дълбоко сгрешена. Не може ресторантьор да излезе и да каже в ефир, че празната чиния струва 5 евро. Със сигурност не се прие добре, независимо дали отговаря на истината…

Много е важно един бизнес как се комуникира. Дори, когато обясняваш неприятна тенденция, ако го направиш ясно и по нормален начин – ще те разберат.  Ако просто метнеш една информация и то с неподходящ тон, ефектът няма как да е добър. Виждам, че голяма част от колегите в този бранш са ядосани на държавата, ядосани са на туристите, че не ги разбират, ядосани са на екипите им, че искат повече пари, ядосани са на местните власти, които не ги разбират. И когато ядосано обясняваш, няма кой да те разбере. Очевидно тази комуникация, която минава през браншовите организации - аз мога да им го кажа директно, е сбъркана. И резултатът е, че българинът започна да изпитва ненавист към ресторантьорите. Така е и към хората, свързани с плажовете, така е и към други браншове.

Аз съм убеден, че дори още днес да се свалят цените, няма нищо да се подобри. Хората в туризма трябва да търсят как да възвърнат доверието в туристите. Дори цените вече не мисля, че са основният проблем. Сянката също, защото нашите чадъри са евтини в момента, защото има договори, които се сключиха на 10 лева. В Гърция чадърите са по 20-25 евро.

Цените в Гърция също са по-високи в сравнение с миналия сезон.

Цените в Гърция са скочили също. Но по някакъв мистичен начин за мен българите отиват, плащат повече там и после се хвалят, че им било по-евтино. Вероятно изкарват по-добре и затова са склонни да похарчат повече.

Значи може да направим извода, че у нас липсва преживяването. Това ли е основният проблем на морския туризъм?

Преживяването липсва в цялата му свързаност, годините минават и това не се променя. Смятам, че в момента ние имаме добър бизнес. Даваме много на нашите клиенти, но те, докато стигнат до нас, събират много негативна енергия. Той тръгва от София или друг град, минава по една магистрала, която се ремонтира. Стига до Бургас, където го очакват задръствания, стига после до Южното Черноморие, не се знае в какъв хотел и ресторант ще влезе. Много често в самите малки населени места няма централизирана информация, с рейтинг, който да ти дава ясна идея какво да очакваш. Един човек, дето не знае къде отива, може да попадне на такива ситуации, че после идва при мен и казва – вие в Лозенец за нищо не ставате. 

И има един друг нов проблем, който наблюдавам от миналото лято. Изкуственият интелект позволи да вземеш маркетинг модела на най-якия хотел във Франция, на най-добрият клуб в Холандия. И всеки си генерира визии с видеа. И ако попаднеш на тях в социалните мрежи, ти се създава едно голямо очакване. И ако нямаш информация може да тръгнеш за барчето на Гошо, където ще бъде хаус партито на века.  Отиваш на място, виждаш един диджей между две дървета и следва разочарованието. Маркетингът избухна и хората ще бъдат масово подвеждани всяко лято. 

Това е наистина новост за туризма ни…

Абсолютно. Аз го наблюдавам, защото виждам модели взети от нас. Това няма значение, даже в някакъв смисъл е комплимент. Ние винаги сме имали екип, който знае как да пише послания. Но е закон, че не създаваш очаквания, които не можеш да покриеш.

Когато се говори за български туризъм, темата за персонала е неизбежна. Наистина ли няма кой да работи на морето?

Ами тази година и аз мога да го кажа това. Ние нямаме проблем в степента, която другите имат. Но нашата идея беше да назначим млади хора. Тези на терен, които посрещат хората в един нощен клуб или бар, е добре да имат енергия и фокус към клиентите.  И тук вече идва един много интересен момент. Винаги има лек проблем с младите, които трябва да работят в екип. Ако трябва да посоча, както е модерно – Gen Z и Алфа поколенията нямат това желание, което ние имахме - лятото да си на морето. При нас, за да бъдеше готиния, трябваше да се махнеш от града и лятото да си на морето. По възможност от 1 юни до септември. Работиш, почиваш, правиш компромиси, но си на морето. Сега всички пътуват много, включително и през зимата, и вече нямат това очакване да ходят на море. Съответно и младите нямат тази емоция да работят на морето. Летният бизнес тотално губи своята привлекателност. Вече въпросът за заплата предхожда дори да са попитали какво ще работят.

Тази година идват и хора с опит, които казват – искам двойна заплата. ОК, но ти ще работиш ли двойно? Не, за двойна заплата ще свърши същата работа. И това е част от нещата, които създават абсолютен дисбаланс във всичко, което се случва. Отделен е проблемът, че работата често не е дългосрочна и хората предпочитат да имат постоянен ангажимент, дори и по-ниско платен. В момента всеки търси устойчивост, защото виждаме с цените какво става.

Работодателите също са поставени в затруднена ситуация, защото трябва да осигуриш спане и храна на персонала или да ги калкулираш в заплатата. Самата инфраструктура на малките населени места е такава, че за много нискокачествени квартири искат огромни пари.  Бабите знаят, че няма къде да ходиш, защото не може да ги настаниш в четиризвезден хотел. И така без да пипат нищо в къщите си от 10-20 години, цените скачат нелогично. 

И тогава вече калкулацията става невъзможна.  

Тук стигаме до момента за общността в по-малките курорти. Не виждам местните общности да разбират колко е важно да подкрепят успешните проекти, защото ще печелят и те. Че трябва да дадеш шанс за оцеляване на този бизнес, а не да го изнудваш.

Има нов мнистър на туризма, който всъщност е добре познат в тази си роля – Илин Димитров. Къде виждате възможност за помощ от държавата?

Честно казано, ако Министерство на туризма не пречи, ще бъде страхотно. Виждам, че министърът като цяло е обичан от бранша. Виждам го в хората, очакват спокойствие, очакват да даде някакви механизми, които да подобрят туризма. Но да бъдем честни – той няма лостовете, с които да подпомогне малките бизнеси.  И реално е добре да даде спокойствие, да подобри комуникацията между бранша и управляващите. Хубаво би било и да се направи стратегия не за следващия сезон, а за развитието на туризма няколко години напред. 

Споменахме бабите. Защо примерно да няма програма, чрез която да обновят квартирите си?

Истината е, че семейните хотели са гръбнакът на туризма по Южното Черноморие. За съжаление не им излиза сметката да си направят основен ремонт, да сменят матраците, гардероба и климатиците. Те, ако похарчат тези пари сега, 10 години не могат да ги избият. От друга страна тези хотели се амортизират, западат и в един момент няма да има кой да спи там. В Лозенец вече тече този процес, ще има пустеещи хотели, с изпопадала мазилка.

За съжаление, когато говорим за туризъм в България най-често става въпрос за самолети, за купени седалки. Но това е тема на няколкото големи курорта. Ние не може да се конкурираме с дестинации като Турция, дори Египет. Но можем да предложим места, които имат идентичност и единственият шанс да привлечем новите номади, които пътуват, които са по-млади и които искат преживяване. Но пак трябва да дойде и да спи комфортно в някакъв чист хотел.

Когато търсиш преживяване, не търсиш петзвезден хотел...

Точно така. И това е според мен е новият тренд, хората търсят преживявания. Там, където ние може да победим конкуренцията е, че може да им дадем места, в които те могат да научат нови неща, да научат за България, да научат за Странджа, да се запознаят с местните, да преживеят вечер с топ диджей. Тези хора няма да ги впечатлим с петзвезден хотел с ол инклузив. Те ако искат това, ще отидат в Мексико. 

Но в крайна сметка ние си говорим за седалки.

Говорихме за общностите в по-малките курорти. Не може ли заедно да предлагате, да притискате, да се реализират идеите ви?

Трябва цялостна политика в малките курорти, на юг са такива. И там според мен е скритата възможност, защото Слънчев бряг няма как да стане по-добър. А надолу може да стане много лесно, да се оправят малките хотелчета, да дадат картбланш на хората. Трябва да дойде момента да се оценява кой какво прави за местните общности. За съжаление аз виждам разделение, завист, може би защото бизнесът става все по-сложен. Когато всичко върви добре – тогава няма проблем, всеки е добър. А както казах този сезон е непредвидим.

В този смисъл винаги съм имал ясни идеи след откриването накъде могат да отидат нещата. Тази година обаче не съм оптимист, трудно може да се направи сметка и спадът в оборота може да стигне 20-30 процента.  

Всяка година правите „Арт поток“ с богата културна програма, джаз фестивал, каните популярни диджеи. Те ще пострадат ли от тази непредвидимост?

По света това, което се случва, е много интересно. Ентъртеймънт индустрията в момента се концентрира основно на няколко места по света. Цените на топ артистите са невъзможни за нас. Не мога да си представя как някой плаща 200 хиляди евро за два часа сет на DJ. 

Но пък през годините зад пулта в „Хасиенда“ застанаха диджеи, които в последствие станаха сред най-популярните в света.

И тази година ще разчитаме на микс от чужди и български диджеи. Всеки уикенд имаме по двама международни артисти, освен нашите резиденти. Сложихме една специална акустична мембрана, звукът в клуба стана уникален. Вече със самочувствие мога да кажа на всеки „ела да чуеш звука. Не да пиеш, просто влез, чуй звука и ако си меломан – ще го оцениш“.

За културните събития сме наясно, че е трудно, защото всички финансирания са спрени. Но ние решихме напук да направим фестивалите още по-големи. Фестивалът „Джазче“ ще е пет дни, с интернационални гости. Естествено тук кметът на общината помага. Въпреки, че ние сме организатори – обединихме се няколко бизнеси и реално музиката ще звучи както в парка на Лозенец, така и на плажа. 

Идеята е туристът да дойде, да прочете програмата и да избере подходящото място и време за себе си.

„Арт поток“ също е по-голям, над 40 събития са. Както се шегуваме, ще го открием с Тръмп – персонаж от постановката „Пътуване до Марс“.

Специален гост на откриването на фестивала ще бъде и бразилският продуцент, актьор и DJ Lipy Adler – създател на международни Netflix хитове, достигали №1 в платформата и Top 10 в десетки държави по света. Като артист под името Lipy Brasil той развива успешен музикален проект на световната electronic и house сцена. 

Георги Тошев ще представи книгата си за Катя Паскалева и филма "Катя и Слона. Техният Пловдив". Ще гостува и писателката Рене Карабаш, която бе номинирана за „Международен букър“. 

Театрална постановка „Аз, която те обича“ събира на една сцена Дарин Ангелов, голямата Цветана Манева, Явор Милушев, Юлиян Вергов, Ана Пападопулу и Даниел Кукушев. 

Д-р Мирослав Ненков, Иво Райчев, Михаил Дюзев и Фънки пък ще ни потопят в неподражаемия си хумор. 

Наистина, програмата тази година е много разнообразна и всеки може да се забвлява - от децата и възрастните до любителите на нощния живот.