Осигуровки, пенсии и минимална заплата: Какво се променя с Бюджет 2026?

Гласуването на Бюджет 2026 продължава, след като парламентът окончателно прие бюджетите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване. Сред ключовите промени са личните осигурителни вноски за държавните служители, замразяването на минималната заплата и новите правила, които ще засегнат част от бъдещите пенсионери.

Държавните служители ще плащат лични осигуровки

От 1 август държавните служители започват сами да плащат личната част от осигурителните си вноски. Според икономиста проф. Ганчо Ганчев това означава, че разходите им ще се увеличат, но държавата вероятно ще трябва да компенсира промяната с по-високи заплати.

"Тези, които работят държавна работа, от една страна ще плащат повече, но пък държавата ще трябва да им увеличи заплатите", коментира той в "България сутрин".

Проф. Ганчев постави и въпроса защо служителите в МВР и Министерството на отбраната продължават да бъдат третирани по различен начин при формирането на заплатите и условията за пенсиониране.

"Това е дълбоко неправилно. Тези жестове имат политическа основа и са икономически ирационални. В крайна сметка не сме във война, полицията и армията не водят сражения", подчерта икономистът пред Bulgaria ON AIR.

Минималната заплата остава 620 евро

Минималната работна заплата се замразява на 620 евро. Според проф. Ганчев основният проблем е, че все още няма ясна договореност по какви правила трябва да се изчислява размерът й.

"Няма яснота каква ще бъде новата формула. Автоматизмите няма как изцяло да се премахнат, някои ще се запазят. Въпросът е да не създават диспропорции на вътрешния пазар на труда", посочи той.

Бизнесът предупреждава, че прекомерното увеличение на минималната заплата повишава разходите за труд и намалява конкурентоспособността. Синдикатите от своя страна настояват, че тя трябва да осигурява минимално приемлив стандарт на живот.

"Ако минималната заплата не се повишава, това автоматично води до изтичане на работна сила от страната. Ако е прекомерно висока - това удря бизнеса. Ролята на правителството е да намери формула, която да балансира интересите на двете страни", обясни проф. Ганчев.

Работа на 4 часа може да означава по-ниска пенсия

Икономистът разкритикува и промяната, при която размерът и придобиването на пенсия ще зависят не само от направените осигурителни вноски, но и от продължителността на работния ден.

"Пенсията се определя на базата на вноските, които правите в пенсионната система, а не на колко часа се водите, че работите. Вкарва се абсурден момент пенсиите да зависят не само от паричните ви вноски, а и от това дали се водите на 4 или на 8 часа", заяви той.

По думите му хората, които работят на непълно работно време, ще събират по-трудно необходимия стаж и рискуват да получават по-ниски пенсии. Според него тази мярка няма реална връзка с борбата срещу сивата икономика.

Дефицитът може да бъде по-нисък от планираното

Проф. Ганчев коментира и бюджетния дефицит на страната. Според него високото му равнище е временно и до голяма степен е свързано с усвояването на средства от европейските фондове.

"Нашият дефицит е най-голям в ЕС, но това е временно явление заради еврофондовете. Ако промените бъдат направени, този значителен дефицит би трябвало да спадне. Ще завършим с по-нисък от планирания дефицит - някъде 4,2-4,3%", прогнозира икономистът.

Той смята, че страната трябва да преосмисли цялостния модел на данъчно-осигурителната си система.

"При нас основна роля играят косвените данъци, докато в другите страни това са подоходните данъци. Нашата данъчна система пречи на инвестиционния процес", заключи проф. Ганчев.