Чуждите работници няма да изядат хляба на българите, едва 2% са на пазара на труда

Данните за трудовата миграция в България показват увеличение на процедурите за наемане на кадри от трети държави, но не и натрупване на постоянно нарастващ брой чуждестранни работници на пазара на труда. Разликите между броя разрешения за работа и реално започналите работа лица се дължат на различните етапи в процеса и на факта, че част от процедурите са свързани със сезонна заетост. Работниците от трети държави запълват свободни позиции, за които няма достатъчно кандидати в България, но не представляват заплаха за местния пазар на труда. Това коментира д-р Жасмина Саръиванова, директор „Индустриални отношения“ в Българската стопанска камара, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Данните на Агенцията по заетостта показват близо 50 хил. процедури за граждани от трети държави през 2025 г., докато уведомленията към Главната инспекция по труда са значително по-малко. Причината е, че разрешението за работа е само един от етапите в процеса, а част от лицата впоследствие не започват работа поради различни фактори, включително визови процедури или лични причини.

Голяма част от разрешенията за работа са свързани с краткосрочна и сезонна заетост.

„От този брой разрешения, който е 49 179, голямата част са за краткосрочна сезонна заетост. Те са повече от 50 и няколко процента. Това означава, че тези хора, които идват и работят тази сезонна работа, след това не остават на българския пазар на труда.“

При натрупване на данните за няколко години може да се създаде погрешно впечатление за броя на хората, тъй като една и съща процедура може да се повтаря в различни периоди.

Според анализа на БСК броят на

работниците от трети държави представлява около 2% от всички заети лица в България.

Тенденцията към увеличаване на трудовата миграция е част от по-широк процес, който се наблюдава в Европа и други развити икономики заради недостига на работна сила.

„Това е горе-долу около 2% от целия брой наети, което означава, че не е кой знае колко много, но от друга страна, естествено е този брой да се увеличава. Тенденцията е ясна. Но това е тенденция за целия Европейски съюз, дори за много по-различни държави като САЩ и други в Азия.“

По думите на Саръиванова трудовата миграция не може да бъде единственото решение на проблема с кадрите - ключово значение имат образованието, дуалното обучение и подготовката на кадри, които отговарят на нуждите на пазара на труда.

Според БСК няма данни наемането на граждани от трети държави да води до освобождаване на български служители или до отказ от наемане на местни работници. Саръиванова посочи още, че няма доказателства чуждестранните работници да оказват натиск върху нивата на възнагражденията.

„Един работник от трета държава по никакъв начин не трябва да бъде нито толериран, нито дискриминиран. Той разполага с тези права и с тези задължения, разбира се, с които разполага и българският работник и служител.“

Според нея е необходимо институциите да подобрят обмена на информация, за да има по-ясна картина за процесите на пазара на труда и движението на работници от трети държави.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria