Радев: Хемус ще бъде завършен до края с държавния бюджет

Няма как да си говорим за иконимически ръст и решаване на демографските проблеми, ако нямаме модерна свързаност, а това означава безопасни пътища. Пред нас стои огромно предизвикателство - как по-най-бързия начин да развием пътното строителство качествено и без излишно разходване на средства. Трябва да вземем решение какво ще строим приоритетно и как. Това заяви министър-председателят Румен Радев по време на представянето на нов подход за развитие на транспортната инфраструктура. 

"Досега се строеше с еврофондове. Редица правителства свикнаха с лесното, но това доведе и до някои корупционни практики", отбеляза той.

Целта е да търсим нови модели - концесии, публично-частно партньорство и т.н., изтъкна премиерът.

Радев се обърна към браншовите организации и ги призова за съдействие.

Той уточни, че там, където има изградено строителство с публични средства, няма да има концесия - Тракия, Марица, Хемус.

"Хемус ще бъде завършен до края с държавния бюджет. Там, където няма ресурс нашите планове са да го правим с концесиониране и да постигнем бърз и качествен резултат. Има време, докато ги изградим. Ако има някакво концесиониране на магистрали, по настояване на ЕС, то ще е символично", увери Румен Радев. Час по-скоро трябва да градим скоростни пътища и магистрали. Независимо какъв модел ще изберем, трябва да започнем изграждането час по-скоро. Най-важното, което стои пред министрите е проектната готовност."

България преминава към единен национален портфейл от инвестиционни проекти

Държавата изоставя досегашната практика за работа "на парче" и насочва усилията си към привличане на публично-частни партньорства и осигуряване на военна мобилност по източния фланг на НАТО, каза министърът на транспорта Георги Пеев.

"България трябва да се възползва от предимствата на географското си положение и да превърне геополитическите кризи в региона във възможност за превръщането си в основен транспортен мост между Азия и Европа. За целта страната преминава към нов модел на управление на инфраструктурата - изграждане на единен национален портфейл от проекти, подредени по стратегическа важност и проектна готовност", каза още Пеев. 

Новият подход цели преодоляване на бюджетните ограничения чрез точно определени критерии за приоритетност и активно използване на публично-частни партньорства.

"Новото портфолио, което искаме да дебатираме с вас, е: да преминем от списък с идеи, които досега така или иначе съществуват - тя държавата си е работила, железопътния транспорт, всеки си е правил някакви проекти, и в пътното строителство също - но ние искаме да управляваме един национален портфейл, подреден по стратегическо значение и определени критерии, с определената проектна готовност", допълни министърът. 

Според представения план ключовите параметри на заложената транспортна мрежа включват 5875 км пътна инфраструктура за изграждане и модернизация; над 2056 км железопътна инфраструктура по трансевропейските транзитни коридори (TEN-T); 9 идентифицирани обекта (пристанища, летища и интермодални терминали) с изготвени предконцесионни анализи, като за 5 от тях вече има готови предпроектни проучвания.

"България се пресича от три основни трансевропейски транспортни коридора (Балтийско море - Черно море - Егейско море, Западни Балкани - Източно Средиземно море и Рейн - Дунав), но вертикалната свързаност остава сериозно изостанала спрямо останалите европейски държави, коментира министърът. "По река Дунав, там където са тесните места, знаете, че България има само два моста, като разстоянието между тях е 300 км. Ако тръгнем по реката, в Германия има 34 моста през 5 км. В Австрия има 33 моста през 11 км. В Унгария има 17 моста, в Сърбия има 15. В Румъния има 7. Ние имаме само два."

В контекста на геополитическата нестабилност в Персийския залив и промените в глобалните търговски маршрути, изграждането на модерни транспортни връзки е свързано пряко и със сигурността на страната. Двата военни коридора, преминаващи през България, съвпадат със стратегическите транспортни артерии, добави Пеев.

"Изграждането на инфраструктура с двойно предназначение е изключително важна за страната, тъй като освен свързаност и икономически растеж, тя ни дава и определена сигурност. И ние имаме пълната подкрепа на партньорите от Европейския съюз и от НАТО за изграждането на такава инфраструктура."