След смъртта на Ким Чен Ир проявите на скръб в Северна Корея придобиха всеобщ и повсеместен характер. Но наистина ли толкова силно чувстват хората тази загуба или се държат така просто, защото така трябва?
Севернокорейците взеха пример от телевизионната водеща, която съобщи новината – тя беше облечена в черно и едва сдържаше сълзите си, пише Би Би Си.
След това сълзите, риданията и ударите с юмруци по асфалта станаха повсеместно явление.
Мъжете и жените се оказаха във водовъртежа на всеобщата безконтролна истерия. „Как можа да ни остави?“, през сълзи казва севернокорейка.
Картината прилича на всеобщия траур в страната след смъртта на бащата на Ким Чен Ир – Ким Ир Сен през 1994 г. Толкова истинска ли е тази скръб?
Психиатърът и писател Антъни Даниелс твърди, че не може да се отговори еднозначно. Той е посетил Северна Корея през 1989 г. в състава на британската делегация за Световния фестивал на младежите и студентите.
„Тук са примесени страх, ужас, неопределеността на бъдещето, всеобщата истерия и може би искрена тъга. Трудно и да се каже какво наистина изпитват всъщност хората и едва ли някога ще научим това. Има огромни различия в културата. При това не бива да забравяме, че си имаме работа с режим, при който хората са длъжни да изпълняват всичко, което не е забранено, затова не може ясно да се каже какво става в сърцата на хората“, казва Даниелс.
Той твърди, че по време на посещението през 1989 г. не е видял демонстрация на емоции освен очевидната обща истерия.
„Когато бях на огромен стадион и се появи великият вожд Ким Ир Сен, всички наоколо станаха и започнаха да му се покланят. В прекия смисъл да се покланят и да крещят. Възможно е тези хора да не са могли да не правят това от страх, но в същото време те наистина да са изпитвали преданост към великия вожд. Когато умря Сталин, хората също плачеха по улиците, но не толкова мащабно и пронизително както в Северна Корея“, продължава разсъжденията си Даниелс.
„В по-малки мащаби подобно нещо се е виждало и в западни страни, когато хората е трябвало да излеят емоциите си. След смъртта на принцеса Даяна някои се страхуваха да бъдат бели врани в общата маса на скърбящите. Но това коренно се различава от случващото се в Северна Корея“, твърди писателят.
Писателката Барбара Демик пише в книгата си „Няма на какво да се завижда: Животът на обикновените хора в Северна Корея“, издадена през 1994 г.:
„Млад студент от Пхенян нищо не чувстваше в душата си, докато всички наоколо ридаеха. Цялото му бъдеще зависеше от това как ще плаче. И това не засягаше само кариерата и членството му в Работническата партия, но и самото му съществуване. Това беше въпрос на живот и смърт“.
По думите на Демик младежът се спасил с това, че изкуствено предизвикал сълзене на очите си. След това просто започнал да ридае с останалите.
Според Кери Браун, ръководител на азиатския отдел на Кралския институт по международни отношения Чатъм хаус, за мнозина севернокорейци това е по-скоро естествена реакция. Защото новината за смъртта на вожда кара хората в страната да се замислят за своята национална самобитност, безопасността си и умението си да оцелеят.
Това е народ, който смята, че е в постоянна бойна готовност, като добрият и красив вожд следи всичко. Но не може твърдо да се каже какво наистина изпитват севернокорейците, както и не се знае каква задкулисна борба за власт се води сред управляващия елит.
„Контролът на информацията е толкова силен, че те вероятно са в шок. Затова виждаме всеобща истерия. Но дали това е скръб, каквато сме свикнали да виждаме на Запад, искрена – не знаем“, разсъждава политологът.
„На тях постоянно им говорят, че страната непрекъснато е изложена на нападки от страна на САЩ и „великите победи“ в миналото са били постигнати само благодарение на силното ръководство. Съответно загубата на главата в подобна патриархална система ще се усеща на личностно равнище“, казва Браун.
„Но проявите на скръб през 1994 г. бяха много по-силни. Защото положението на Ким Ир Сен в севернокорейското общество беше много по-значимо. Сега скръбта не е толкова силна и искрена като тогава“, твърди той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Румяна Дечева: Докато всички следят Иран, нова война назрява в Африка
Новото "голямо разминаване" – ЕС сам си пречи в надпреварата за изкуствен интелект
Кадър на деня за 25 март
Американски съд призна Meta и YouTube за виновни в дело за зависимост от социални мрежи
Dow се повиши с 300 пункта заради надеждите за споразумение с Иран
Навлизането на чужди инвестиционни фондове носи риск за достъпността на имотите у нас
Супа с черен боб - бърза рецепта за обяд или вечеря
Ядрен космически кораб на НАСА ще излети към Марс през 2028 г.
След последния ремонт в столичен квартал: Закърпени дупки и опасни участъци
Цветове за повече енергия и настроение през пролетта
Защо "прясното" гориво може да убие двигателя ви?
Късна емисия
Мачовете по телевизията днес, 26 март
УЕФА глоби Бенфика за расизъм
Левски продава Сангаре, ясно е бъдещето на Дуганджич
Левски постави колосална цена на голямата си звезда!
Голям трансфер! Топ клубове от Италия ще гледат ас на Левски във Вечното дерби с ЦСКА
Гатузо: Най-важният мач в кариерата ми!
Дневен хороскоп за 26 март, четвъртък
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Сондаж на „Мяра“: Войната в Иран носи страх за България, но не и персонално за хората
Успешно „замразиха“ мозък без увреждане - но възкресяването на съзнанието остава далеч
Расте броят на хората с диабет Тип 1 в България
Средната скорост дава ефект: Има по-малко инциденти в участъците
Пак скачат таксите: Висшето образование се превръща в лукс
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
В окото на бурята: Учен разказва какво е да попаднеш в торнадо
Китай изпробва гъвкав робот за зареждане на сателити в орбита (видео)
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната