Опозиционерите в Сирия бяха вдъхновени от братята си по съдба в Тунис, Египет и Либия, но според статия на BBC тяхната ситуация е уникална за Арабския свят. И може да се сравнява по-скоро с Гражданската война в Испания, предхождаща Втората световна война.
Конфликтът на Иберийския полуостров продължи 3 години и взе цели 350 хиляди жертви, преди генерал Франко да установи диктатурата си. И тогава имаше бомбардировки по цивилни, макар и от чужди самолети (Германия и Италия „помагат” на своя съюзник-националист Франко).
Преди избухването на бунта срещу президента Башар Асад сирийският народ беше убеждаван и вярваше почти безрезервно на уверенията от страна на режима, че разполагането на множество бойни самолети е насочено срещу големия враг Израел.
Но сега, когато бомбардирането на центрове на опозицията е ежедневие, прозира истината – а именно, че режимът е подготвен да се задържи на власт като използва цялата си военна мощ.
Израел винаги е бил алибито за тежкото въоръжение, това е официалният враг. Но същевременно за управляващите винаги е било ясно, че потисканото сунитско мнозинство в страната ще се пробуди, ще надигне глава и че битката ще бъде жестока. И затова са взели съответните мерки за защита на диктатурата.
В последните 2 години редица арабски държави преживяха революции и вече гледат напред към по-демократично бъдеще. За сирийците обаче е ясно, че борбата ще бъде дълга и мъчителна. Защото властта е повече от подготвена за подобно въстание.
Асад не се качва на самолет, за да избяга в спокойно изгнание. Нито пък е готов да се откаже от „царството си” доброволно, въпреки исканията на мнозинството сирийци. По примера на Муамар Кадафи той няма скрупули да избива своите сънародници само и само да запази властта.
За разлика от Кадафи обаче над Асад и обкръжението му не се изсипват чуждестранни бомби. И той може да се съсредоточи върху това да избива своите противници, разполагайки с цялата мощ на армията.
Нека си припомним, че срещу покойния либийски водач се обединиха Великобритания, Франция, Съединените щати, дори Арабската лига. Последните нямаха нищо против да оставят съдбата на Кадафи в ръцете на НАТО, тъй като полковникът отдавна се беше превърнал в неконтролируем владетел, който не се съобразяваше кой знае колко с арабските си съратници.
Дългогодишният диктатор собственоръчно подпечата смъртната си присъда, след като поде вендета срещу разбунтувалия се Бенгази. Барак Обама първоначално не беше склонен на военна намеса в Либия, но алтернативата за масово клане в Бенгази по време на неговия мандат, сходно с тези в Руанда и Сребреница, обърна позицията му на 180 градуса.
"Ако не съм сириец, бих искал да съм либиец", гласяха някои плакати в началото на сирийските антиправителствени вълнения, скоро след елиминирането на Кадафи. Сирийци завиждаха благородно. Те се надяваха, че техните мъчители от върхушката на режима ще получат наказание, сходно с това на безцеремонно разстреляния либийски ръководител.
Но либийският сценарий се оказа неповторим. Той беше по-скоро случайност, а не шаблон. Сега същите тези политици от Вашингтон, които подкрепиха революцията в Либия, не щадят усилия да убеждават цялата международна общност, че "Сирия не е Либия".
Американските управници имат няколко сериозни довода в подкрепа на това твърдение. Границите на Сирия са по-трудно превземаеми, съседните страни са "взривоопасни", а и сирийската авиация е значително по-силна в сравнение с либийската.
Докато западните сили „пипат” изключително внимателно, режимът става все по-безкомпромисен по отношение на опозицията. До голяма степен Асад и обкръжението му разчитат на представителите на етническа си група – алауитите.
Въпреки че имат не малко причини да се оплакват от "своите хора" в управлението, алауитите се хвърлят с всички сили в боя за собственото си оцеляване. Защото вероятността те да бъдат преследвани от потисканите дълги години сунити при развитие на конфликта в полза на опозицията, е съвсем реална перспектива.
Дори и да не се стигне до кървава вендета, алауитите със сигурност ще се сбогуват с привилегиите си. Сред тях е назначаването на добре платени позиции за сметка на по-добри кандидати със сунитско потекло. Както и раздаването на безвъзмездни правителствени субсидии.
В тази обстановка идва и търсенето на аналог, предвид факта, че очевидно ситуацията е по-различна в сравнение с останалите арабски държави. Според BBC ненавистта и жестокостта между враждуващите страни в Сирия, може да се сравни със случилото се в Испания преди повече от 70 години.
Франко е неособено харизматичен (често определян дори като скучен), но жестокостта му няма край. Нещо, което в не малка степен може да се каже и за сирийския президент Башар Асад.
Испанската гражданска война обаче беше в друга епоха – епоха на битка на идеали. Така например американски доброволци с комунистически възгледи – мъже и жени от прочутата "Бригада на Линкълн", се включват в борбата срещу армейските части на генерал Франко.
Сега такива бригади не съществуват. Да, редица сунити-ислямисти от чужбина се включиха в боевете, но броят им е наистина незначителен. Сирийците, които се изправиха срещу режима, ще трябва да водят своята си война сами. И да се надяват, че в крайна сметка техният "Франко" няма да излезе победител...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Слабото звено в киберсигурността на Европа са обикновените бизнеси, които никой не е защитил
Димитър Радев: ЕЦБ трябва да е готова за ново повишение на лихвите
Европейският енергиен пазар изпраща предупредителен сигнал за икономиката
35-часовата работна седмица е лукс, който Mercedes вече не може да си позволи
Кадър на деня за 21 ноември
Испания ще удължи специалния режим за банково облагане, за да финансира жилищни политики
В България няма данни за броя на жените, страдащи от ендометриоза
Втори протест в Плевен с искане за доживотен затвор за смъртта на 4-годишния Румен
Дронове атакуваха Калининградска област на Русия за първи път от началото на войната
4 зодии ще се къпят в пари до края на ноември 2026 г.
Любомир Каримански: Бюджетира се на ръба на потенциала на икономиката
Мактоминей пак спаси Наполи
Златната резерва Еспи измъкна Реал
Мален влезе в историята с 4 гола срещу Парма
Мадуеке спаси Арсенал от загуба след обрат на Нюкасъл
Шанс за ЦСКА, Трабзонспор сериозно го закъса
Гранд в Русия пожела звезда на ЦСКА
Дневен хороскоп за 22 ноември, неделя
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
10 бижута – шедьоври на гения Булгари
На 89 години почина Паоло Булгари – бижутерът, превърнал Bvlgari в световна марка
Таро карта за 22 ноември, неделя – Асо мечове
Как да си приготвите домашно крема сирене/лабне: Лесна рецепта, която пести пари
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Времето утре: Предимно слънчево и топло