Надеждите на ГЕРБ - дефицит под 2% за следващата година

Владислав Горанов е депутат от ПГ на ГЕРБ. Член е на Комисията по бюджет и финанси в парламента, беше зам.-финансов министър в правителството на ГЕРБ. С него разговаряме за очакванията му за Бюджет 2014.

Господин Горанов, какъв бюджет можем да очакваме да приеме 42-то Народно събрание?

Като обща рамка едва ли ще има големи изненади. Надявам се колегите да продължат да поддържат възприетата в последните години консервативна политика от гледна точка на бюджетното салдо. Надявам се да предложат намаление на дефицита под два процента за следващата година. Такива са и първоначалните анонси, които чуват като заявки от някои колеги в парламента, че подготвят бюджет с 1,8 процента дефицит. Това е по-добре от сегашните два и показва вярна посока на консолидация, макар и с темпове, които изостават от нашето виждане за трупането на нови дългове.

Кои практики на предишното правителство се надявате сегашното да продължи при изготвянето на Бюджет 2014?

Аз се надявам да продължат с инвестициите в инфраструктурата и с добро управление на средствата от Европейския съюз. Това е гарантиран свеж ресурс за икономиката, който би могъл да подпомогне растежа, особено в период, в който европейската икономика не се представя много убедително и по тази причина и българската икономика върви с относително бавни темпове. Надявам се да успеят да гарантират изпълнението на инвестиционната част на бюджета, за да може това да подпомогне, макар и малко, растежа.

Ще има ли България средства за новите социални мерки, които обеща премиерът?

Може би не за всички. Така или иначе гадаем. Всички тези анонси, които чуваме, че ще се прави някакъв централизиран фонд, в който на база проектен принцип ще разпределя средствата между министерствата, на пръв поглед изглежда добра инициатива, дотолкова доколкото ще се търси финансиране на най-ефективни проекти. От друга страна, може да останем с впечатление, че за пореден път се опитва да се бяга от решението и дискрецията на парламента и да се остави всичко в ръцете на Министерския съвет, но това са само догадки, тъй като не сме видели още никакъв законопроект за държавния бюджет, чуваме коментари и четем по медиите за различни сценарии. Това, което знам, е, че на по-голяма част от министерствата е предложено намаление с 10% на персонала от следващата година и орязване на бюджетите с над 10%, което ако е правено безпринципно, би могло да доведе до затруднения във функционирането на някои системи. Принципно е добре да има повече инвестиции в средното образование и анонсът в тази посока е по-скоро положителен, ако се реализира. Друг е въпросът до каква степен с какви темпове ще нарастват разходите в този сектор. Доста противоречиви неща чуваме на този етап.

Какви са шансовете да се повиши дефицитът и да се наложи да вземем нов заем?

Сигурно е, че следваща година за погасяване на стар дълг и за финансиране на дефицита ще трябва се емитира нов дълг около 5 млрд. лева. Част от този дълг е неизбежен, тъй като е свързан с погасяването на стар такъв. Нашите резерви са по отношение на това колко трябва да е голям бюджетният дефицит. Бюджетният дефицит е този, който носи чисто нов дълг и увеличава задлъжнялостта.

Как ще се отрази кризата със сирийските бежанци на финансите на страната?

Кризата със сирийските бежанци е много неприятна и от хуманитарна, и от житейска, и не на последно място - от финансова гледна точка. Поемането на такъв голям контингент от хора изисква доста сериозен разход на финансов ресурс. Като пример – броят на лицата, лишени от свобода, е съпоставим с броя на бежанците, които са в България. За издръжка на лицата, лишени от свобода, отиват десетки милиони. От такъв порядък най-вероятно ще бъдат и разходите за финансиране на престоя и грижата за гражданите със статут на бежанци. Положението е неприятно, но още не е драматично. Вероятно се необходима доста сериозна логистична организация от страна на правителството, за да се разширят местата, където могат да бъдат временно настанявани.

Откъде можем да вземем тези десетки милиони?

Те трябва да бъдат сметнати в общата рамка на бюджета. Тоест – от данъците на българските граждани. Ако не успеем да убедим Брюксел, че трябва да ни подпомогне целево в тази посока, ще трябва да дойдат оттам.