Танц на смъртта: Как забиха знамето на СССР над Райхстага

Преди 70 години – на 1 май 1945 г. над Райхстага е издигнато Знамето на победата. Как се е случило това разказва Александър Сянов – син на героя на Съветския съюз Иля Сянов, чиято рота е прочиствала пътя на знаменосците в Райхстага, цитиран от РИА Новости.

„Баща ми често си спомняше как са превзели Райхстага: когато идваше някой негов приятел или той отиваше на среща. Спомняше си основните кулминационни моменти“, разказва Александър Сянов.

По думите му непосредствено преди превземането на Райхстага – на 29 април 1945 г., е бил превзет домът на Химлер, където е било разположено министерството на вътрешните работи. Вечерта в мазето на сградата при Иля Сянов отишъл командирът на тяхната 150-а дивизия Василий Шатилов и го назначил за командир на щурмова рота №1. Тя е наброявала само 83 бойци, допълнили са я до 122 души, сред които са били разузнавачите на Сянов Михаил Егоров и Мелитон Кантария. Също там на Сянов командирът на дивизията връчил знаме №5. Москва е била утвърдила само девет такива знамена, но само това, което бъде издигнато на Райхстага, ще бъде Знамето на победата.

„На 30-и сутринта те тръгнали да щурмуват Райхстага от мазето на сградата, в която е бил домът на Химлер. От дома на Химлер до Райхстага е имало точно 360 метра. Но този площад е бил отчаяно защитаван: бил е бомбардиран от самолети, обстрелван, и картечници, и автомати, и гранати е имало. Баща ми казваше, че тези 360 метра са били танцът на смъртта“, спомня си синът Сянов.

Преди ротата на Сянов четири други роти са били разбити на този площад. Щурмът е започнал в 8 часа, но едва следобед бойците успели да стигнат до Райхстага.

„Тук има една неистина. Баща ми е доложил: „Нахлухме в Райхстага, часът е 14.25. Знамето е с нас“. Някой обаче доложил нагоре, че знамето е над Райхстага. И така е и останало в историята, че знамето е било издигнато в 14.25 ч. Но всъщност не е така“, уточнява Сянов.

Знамето на победата е било закрепено с колани

Ожесточените боеве продължили и вътре в Райхстага, който се защитавал от отлично подготвени германски части. Съветските бойци са имали за задача да стигнат до покрива. Сянов буквално е трябвало да прочиства стълбището до покрива.

„В крайна сметка те стигнали до покрива някъде около 21.30 ч. Били са четирима: Егоров, Кантария, лейтенант Берест и баща ми. В 10 часа Егоров и Кантария се качили на купола, който е бил напълно изпочупен, стъклен, дебел, стъкла вече не е имало, стърчали само останки. Което представлявало голяма сложност“, разказва Сянов младши.

Той си спомня, че лично е виждал раните на Кантария, които той получил при щурма на купола на Райхстага. Аз съм свидетел как в Москва на 40-годишнината от победата Кантария си свали ризата и показа как ръцете му от раменете до дланите са били изпорязани от купола, казва Сянов.

Знамето е било закрепено от лейтенант Берест и Сянов. Те свалили коланите си от панталоните и с тях здраво завързали знамето.

Цената на този последен бой за ротата на Сянов бил животът на 84 души.

Още на 2 май Сянов трябва да отиде като парламентьор на преговори за капитулацията на берлинския гарнизон. След това се е чудил как е успял да се върне жив оттам.

Сталин лично е благодарил

На 20 юни 1945 г. Сянов е получил заповед да изпрати Знамето на победата на Парада на победата. Самолетът със знамето излетял от берлинското летище, съпроводен от четири изтребителя. Но над Полща самолетите били подложени на обстрел.

В Москва знамето е било предадено на комендантската рота още на летището. А на групата на Сянов заповядали „да се приведат в ред за важна среща“. Помолили ги да изчакат в красива голяма зала.

„Те не помнят колко точно са седели там. Двойната врата се отворила и влязъл Сталин. Той се приближил до всеки от тях, както си седели. Те скочили, застанали „Мирно“. Той стиснал ръката на всекиго, всекиго прегърнал, след това направил три стъпки назад, сложил ръка на сърцето си, поклонил се ниско и казал: „Благодаря ви, синове“. Естествено, това не може да се забрави, те си го спомняха“, разказва синът на Сянов.

По думите му на Парада на победата неговият баща се е намирал на трибуната за гости на мавзолея, а след парада бил поканен на знаменития сталински банкет в Кремъл в Георгиевската зала.

„Там имало две дълги маси. На първата на челното място седял Сталин. Седми отляво седял баща ми, а по-нататък седели генерали и дори маршали“, с гордост си спомня Сянов.