Мълчанието на агнетата, или безобидната нужда на Дондуков 2

България избра свой президент в неделя. За втори пореден мандат това е една и съща личност. Такъв изборен прецедент не се бе случвал в нашата демократична история – да си харесаме някой толкова, че да го преизберем. Честито г-н Първанов, честито и на българите. И на тези от тях, които не гласуваха.

Да не гласуваш също е изконен демократичен принцип и право на избор. Това, че някой не е гласувал, не означава, че г-н Първанов не е негов президент. Същото важи и за тези, които са гласували за неговия опонент – те не могат да бъдат лишени от президентска принадлежност в лицето на г-н Първанов.

Така че министър Стефан Данаилов по-добре да си гледа културата, вместо да дава предложения за задължително гласуване. Това също е въпрос на култура между другото.

Но не затова става дума тук.

Две две поредни недели гледах пресконференции на кандидат-президенти. Най-вече ме интересуваха двете на настоящия и преизбрания президент.

Гледах и чаках. Толкова много чаках някой журналист да зададе на г-н Първанов един единствен, много интересен въпрос. Но не би.

То не би питане какво очаква г-н Доган от инвестицията си в президентския мандат на г-н Първанов (метафорично, разбира се), как г-н Първанов ще опъва юздите на г-н Станишев, какво мисли и ще прави за случая в Либия и още няколко.

Дори и последната ми надежда в лицето на Мартин Карбовски се изпари, защото и той не зададе „моя“ въпрос.

Както цитира една мисъл колежката от в. „Труд“ на късната неделна пресконференция, че през втория мандат един президент работи за влизане в историята, така и аз бих искал задочно да попитам моя президент нещо. Защото не мисля, че той може да влезе в историята, ако не е в добри отношения със свободното слово.

Питане за Иво Инджев. За казуса, случая, както искате го наричайте.

Според Комисията за етика в електронните медии Инджев не е извършил нарушение. Не е обидил, засегнал, опропастил и замъглил имиджа на г-н Георги Първанов, а си е вършил работата. На същото мнение са и от Българската медийна коалиция.

Работата на журналиста е да провокира. Това, че на някой това му се струва като нарушение на етичния кодекс, означава лошото му познаване.

Защо Вие, г-н президент, оставихте без коментар това отстраняване?

В интервю за в. "24 часа" от 18 октомври Вие коментирахте, че Инджев е един „безобиден журналист“. Това ли е Вашият коментар? Също така заявихте: „Бих бил доволен, ако Иво Инджев бъде възстановен...или намери друга подобна реализация." И това ли е допълнение към Вашия коментар?

Дано това не означава, че се нуждаете от „безобидни журналисти“ през втория си мандат г-н президент. Защото ако се нуждаете от такава „безобидност“ и коментирате също толкова „безобидно“, със сигурност ще влезете в историята. Но не както бихте искали. Както и хората, които са Ви избрали, и на които сте президент, не биха искали.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.