Месец след сблъсъците с полицията, в които бранеха референдума за самоопределение на Каталуния, жителите на малкото селце Досриус са обезсърчени - независимата им "република" се изпари за броени дни, пише Франс прес.
"Никакви сили не ми останаха. Положихме много труд, помагахме кой с каквото може, а накрая нещата се влошиха повече отпреди", обобщава Оскар Жансана, 43-годишен фермер, застанал пред къщата си, украсена със сепаратисткото знаме.
Мечтите за независима република бързо отлетяха. Пет часа след провъзгласяването й в петък от каталунския парламент правителството в Мадрид постави под пряко управление този регион от Североизточна Испания. В понеделник администрацията вече бе под контрол.
Отстраненото сепаратистко правителство се раздели между Барселона и Брюксел, където неговият ръководител Карлес Пучдемон уверява, че все още е "легитимният премиер на Каталуния".
"Те откараха републиката в Белгия, а ние останахме тук с вицекралица" - шегува се примирена Сусана Мора, говорейки за испанската вицепремиерка Сорая Саенс де Сантамария, натоварена в момента да управлява Каталуния.
Заедно с десетки свои съседи 43-годишната продавачка беше на 1 октомври част от жив щит пред единствената изборна секция в селото с 5000 жители, сгушено в хълмовете край Средиземно море северно от Барселона.
По обед пристигна Цивилната гвардия и "нахълта безцеремонно, по войнишки", разказва тя. За да изземат изборните материали, полицаите си проправяха път с палки и неколцина, включително кметът, бяха ранени.
"Връщане към реалността"
Също като Сусана Мора хиляди каталунци се вдигнаха на този ден, за да осигурят протичането на вота, забранен от Мадрид - на резултата се позова каталунският парламент, за да провъзгласи отцепването на региона.
Ликуване обхвана в петък мнозина сепаратисти, но то бързо премина в разочарование.
"Истината е, че не схващаме добре какво става. Хората са много ядосани", обяснява продавачката, метейки пода в своето павильонче.
"Поизгубихме вяра", признава и Кристина Карбо, излязла на разходка край готическата църква в селото.
"Борим се отдавна за това: демонстрирахме, протестирахме, гласувахме неведнъж . . . - обяснява тя. - Бяхме си внушили, че стига само да посегнем, но как да надвием държавата, цялата власт е у нея."
От 2010 г. активистите на сепаратисткото движение организираха масови демонстрации в областта и подкрепяха водачите си практически безусловно.
През 2015 г., получили абсолютно мнозинство в каталунския парламент, отцепниците обещаха независимост до година и половина, колкото да подготвят местния апарат за функциите на държавна администрация.
Но вече изминаха две години, а каталунските управници нямат нито собствена хазна, нито социално осигуряване, нито централна банка, а не контролират и територията. Напротив, тя вече се управлява от Мадрид - за пръв път, откакто е приключила диктатурата на генерал Франко.
"Връщаме се към реалността - признава пред АФП лидерът на мощно сепаратистко сдружение. - Републиканското правителство няма как да се наложи. Трябва да си направим самокритика и да кажем на хората, че няма да стане лесно, че всичко ще трае много дълго."
Отцепническите лидери уверяваха години наред, че раздялата с централната власт ще мине без големи щети. Изключваха изобщо бизнесът да напусне региона - а 1800 фирми вече изместиха другаде главните си офиси. Обещаваха, че Каталуния ще остане в ЕС, докато европейските власти предупреждаваха пак и пак, че това не е възможно.
"Измамиха ни съзнателно", заклеймява ги Рабон Санчес, 54-годишен адвокат от Досриус, противник на идеята за независимост.
"Политиците трябва да казват истината, а те не го направиха. Вместо да правят политика, те пратиха хората вместо себе си на предната линия и ни вкараха в тази задънена улица", въздиша той.
Други обаче вярват непоклатимо в сепаратистките водачи от рода на Карлес Пучдемон.
"Те си знаят работата. Трудно ще ни бъде, но те са предвидили всичко. За 1 октомври ни бяха казали, че гласуване ще има - и гласувахме. Така ще стане и сега", твърди Жозеп Планас, дърводелец, на 48 години.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Правителството даде дерогация за внос на руски части за АЕЦ "Козлодуй"
С колко дрона и ракети разполага Иран
Четири от индексите на БФБ затвориха на зелено
„На границата“ стартира тази вечер по Bulgaria ON AIR
ЕС създава митническа служба в Лил, докато пратките от Китай нарастват
Азия започва да прилага нестандартни мерки за кризата с горивата
Благовещение донесе нов живот: Седем бебета проплакаха в "Шейново" (ВИДЕО)
Цената на безхаберието по пътищата: "Кърпят само преди избори" (ВИДЕО)
Поскъпването на газа обрича малките търговци на затваряне
Скандалът в АПИ: Милиарди разходвани за една година вместо за четири
Шофьори са скептични към помощта от 20 евро: "Това не е адекватно"
Ясно е наказанието на Валверде, в Реал Мадрид трябва да са доволни
efbet представи реновирания си сайт с нов интерфейс, съдържание, функционалности и технологични предимства
Най-сексапилната футболистка с шокиращо разкритие + СНИМКИ
Нов резил: Англия разби България с 4:1
Чиликов бесен след загубата от ЦСКА
Коко Гоф се изповяда и направи големи разкрития
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Серийната драма „На границата“ започва по Bulgaria ON AIR
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
Близо 100 аборта на момичета под 15 години са направени у нас за 2025 г.
Експерт: Данъчните ставки в България би трябвало да се хармонизират със страните в ЕС
Какво време ни очаква утре?
Пробация за 42-годишен брокер от Варна присвоил служебни 7264 лева
Пускат движението от Екопарка до Златни пясъци до 15 май
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната
Първият космически кораб с ядрен двигател ще полети към Марс през 2028 г.
НАСА превзема Космоса: Агенцията с нови инициативи в посока Луната и Марс