Дяволският климатичен кръг: Когато охлаждането е затопляне!

Милиони хора по света използват климатични инсталации и охладителни системи. Тези уреди наистина могат да спасяват животи, но в същото време нанасят тежки вреди на околната среда. Един дяволски кръг, пише Дойче веле.

Достъпът до охладителни системи е жизнено важен за хората. Даже не говорим толкова за климатиците, с които охлаждаме домовете си в горещите летни дни, колкото за съхранението на лекарства и хранителни продукти. Но повече от един милиард души по света нямат възможност да ползват такава техника, става ясно от доклад на „Устойчива енергия за всички“ (Sustainable energy for all). Милиони от тях са земевладелци и животновъди от слабо развити региони в Азия и Африка. Изчисленията показват, че до 40 процента от тяхната продукция се разваля, преди да достигне пазара.

Още по-притеснителен е фактът, че около половин милион хора годишно умират от болести, причинени от недохранване. Според Световната здравна организация (СЗО) това се дължи най-вече на липсата на охладителни системи, в които хранителните продукти да се съхраняват.

Лекарствата също трябва да се държат на студено. Но заради недостига на охлаждащи системи в Индия хладилното съхранение на ваксините и други жизненоважни медикаменти в страната е прекъсвано в 20 процента от случаите.

14 милиарда уреди до 2050

Учени смятат, че глобалното затопляне ще наложи производството на повече хладилници, фризери и климатици, като до 2050 година броят на охладителните уреди ще достигне внушителните 14 милиарда. „Ако климатът не се изменяше, правото на охлаждане би било като правото на достъп до чиста вода и санитарен възел“, казва Марк Радва, ръководител на икономическия отдел към Рамковата конвенцията за климата на ООН. Но глобалното затопляне е факт, а така необходимите охладителни уреди допринасят за него.

Климатиците и хладилниците се нуждаят от флуоровъглеводороди (HFC), за да функционират. Тези вещества образуват парников ефект и допринасят за покачването на температурите. В същото време климатичните и охлаждащи системи харчат толкова много ток, че до 2040 година работата им ще изразходва 40 процента от електричеството в Южна Азия. Освен това климатичните инсталации отделят вредни емисии във въздуха. А именно мръсният въздух ще причини смъртта на 13 000 души до средата на века, твърдят американски учени.

„Но докато населението на планетата расте, а температурите се покачват, рисковете за здравето и икономиката от липсата на достъп охладителни тела също се увеличават“, казва Рейчъл Кайт от Отдела за зелена енергия към ООН.

Как да ползваме охлаждащи системи без да вредим на околната среда?

Една от стратегиите за справяне с негативните последици за околната среда и човека е производството на по-ефективни охладителните системи. „Ако уредите са два пъти по-ефективни, ще се отделят много по-малко вредни емисии – независимо какво енергия ползваме", смята Браян Холуж от Инициативата за ефективност на ООН. Според него технологията за производството на по-ефективни системи вече съществува. Оставало само световните лидери да стимулират производителите.

Други експерти вярват, че ключът към решаването на проблема с покачването на температурите е по-доброто градоустройство. "Повечето жертви на горещото време живеят в гъсто населени и застроени градове, където няма много свеж въздух", разказва Симоне Зандхолц от Института за околна среда и човешка сигурност към ООН. Затова в градовете трябва да има повече паркове и свободни пространства, обяснява тя. Ако температурите в населените места се понижат, хората ще пускат климатиците си по-рядко.

Междувременно всеки от нас би могъл да помогне, като редовно почиства охладителните си уреди и ги изключва, когато не са му необходими. Друга добра идея е да боядисаме покривите на домовете си в бяло, защото белият цвят отразява слънчевите лъчи и топлината.