My Chemical Romance: от дарк към цветно

Понякога, за да пораснеш, трябва да оставиш зад гърба си всичко предишно.

И ако си My Chemical Romance, ще трябва да го направиш два пъти.

Бандата от Джърси покори света с платинения си трети албум – суровият и мрачен The Black Parade.

Всяка вечер групата облича черните си униформи и излиза на сцената. Но цялата тъмна атомосфера ги изтощава като личности.

Самият Gerard споделя: „Албумът се възприе доста погрешно и в даден момент имах усещането, че непрекъснато се защитавам и извинявам заради него. Когато говорим за деца – жертви на омразата, това няма нищо общо с музиката”.

Затова и идва промяната, която най-напред е личностна.

Четиримата членове на бандата – Gerard, неговият брат – басистът Mickey Way, и китаристите Iero и Ray Toro, наближават 30-те и всичките или са женени, или са напът да направят тази сериозна крачка. Ето защо, когато през 2009 година идва време за нов албум, всички преценяват, че този път ще се наблегне на самата музика, без костюми и излишни трикове.

„Звученето ще е съвсем различно от това, което направихме с Black Parade”, споделя Ray, като за целта бандата работи с нов продуцент. Нещата обаче не потръгват.

Така след първия неуспешен запис Gerard и съпругата му се отправят на първата семейна почивка в пустинята, която огражда Лос Анджелис. И там, сред червените скали и кактусите, в тази дива и странна природа, която се крие толкова близко до метрополиса, идва прозрението.

Той осъзнава, че не е нужно да слага маска, за да покаже истинската си същност и пише Na Na Na. След това групата се връща в студиото на продуцента на Black Parade – Rob Cavallo и момчетата, убедени, че са на точното място, в точното време, се захващат за работа.

Единствената цел, която си поставят за албума, е да върнат цветовете. За тях се оказва непоносимо да се обличаш в черно през цялото време.

И ако Na Na Na открехва вратата, Planetary (GO) събаря и стените, за да могат цветовете на техно ексцентричността да навлязат изцяло.

Този диско-глам хит е победа за фена на британския поп – Mickey, който казва: 'След тази песен разбрахме, че всичко ни е позволено. Няма правила и в този албум може да има абсолютно всичко!”

Въпреки хаотичната работа върху албума, концепцията му е доста сериозна – музика от бъдещето.

Danger Days: The True Lives of the Fabulous Killjoys отразява виждането им за Калифорния през постапокалиптичната 2019.

Gerard споделя: ”Рокендролът е толкова стар и не мога да кажа, че ще запазим този стил, дори не се и опитваме. Просто искаме да го направим красив!”.