Миленита от сутрин до вечер

Тя прави алтернативен чил поп, а новият Gato, подобно на първия й албум Do it Again (2005), е най-ексцентричният запис в българския поп напоследък.

В песните й (на български, английски и испански) котешкият марш съжителства с игриво настроение, винтидж звук и приятно необикновени аранжименти на леки и запомнящи се мелодии и луди текстове.

След концерта премиера Миленита обикаля клубовете с новосформираната си група, а наскоро предстои да го представи и като хедлайнер на голямата сцена на Sozopol Fest – July Morning.

Междувременно в кината е „Лора от сутрин до вечер“ (реж: Димитър Коцев – Шошо), в който Миленита дебютира в главната женска роля.

Героинята й е градско момиче, което преживява луд ден, а настроението на филма е лежерно, романтично и едновременно с това – приятно невротично, точно като самата Милена.

„Лора от сутрин до вечер“ е и единствената причина, поради която успяхме да уловим Миленита, която по принцип се съгласява на разговори по-трудно от Батман.

Ето какво си казахме...

Защо не обичаш да правиш интервюта?

И за най-светлия образ, преекспониран в медийното пространство (а тук в България то е малко), реакцията на всеки човек е да си каже „Не“. На мен медийното внимание не ми помага по никакъв начин. Аз правя музика, хората могат да я слушат, даже има видеоклипове, след това направихме филм – могат да го гледат. Мисля, че популярността в България е леко безполезна.

Например онзиден возя детето си на колелото и пресичам една улица. Някакъв човек поиска да се снимаме заедно, през това време светва червено, аз се опитвам да пресека, но не мога да задържа колелото и детето тръгва да пада, а човекът продължава да снима и ми казва „усмихни се”, без да се сеща, че в този момент по-скоро бих се радвала да ми помогне да задържа колелото. Хората очакват да си все същият, дори когато си имаш проблеми.

А как феновете да разберат за теб?

Аз не знам доколко имам фенове, но приятелите, които идват на концертите ми, разбират от Facebook.

Ти си част от българската поп сцена отпреди времето на Facebook...

Аз и тогава не бях кой-знае колко част от тази сцена. В интерес на истината, голямата промяна за мен дойде от факта, че направихме бандата и започнахме да свирим на живо. Иначе животът ми не е станал по-различен през тези 8 години. Аз започнах да правя музика на същата програма, на която я правя и сега. Е, малко по-добър е компютърът, но и този забива, пак правя музика сама, вкъщи. Само че сега има къде да я свиря с бандата.

Ти издаде първия албум и след това се покри. Напоследък пък избухна с нови 200 неща... Това решение ли е?

Не. Не знам какво се е случило, но по-скоро го отдавам на факта, че повечето хора са слушали новите, а не старите песни. Иначе музиката е онова, което най-много обичам. Между първия и втория албум имаше пауза, защото родих две деца, останах сама с тях и ми беше много трудно да правя каквото и да било друго. Иначе, ако зависи от мен, ще има още десет. Албума де, ха-ха. Но и деца, защо пък не.

Как реши, че музиката е наистина това, което искаш?

Много ми е приятно да композирам и пиша музика, както и да я свиря на живо. Сега нещата, които се случват с киното и един български сериал, страшно ми харесват. Не знам дали и занапред ще се занимавам с това, но чувствам адски близко да влезеш в образ на друг човек.

Какво друго ти харесва?

Да бера гъби. Абсолютно съм луда на тази тема, от тези пристрастените хора съм. Даже не ми е интересно да ги ям толкова. Ето, преди няколко дни ходихме и набрахме един голям чувал и една огромна торба с челядинки, което отнема буквално целия ден. То е луди пари, за да се отиде дотам – аз ако си ги купя, ще е в пъти по-лесно и евтино, но просто много обичам. И виждам някакви челядинки, а до тях – някаква змия, мисля, че слепок беше. Но аз трябва да ги набера и почвам да я замерям с някакви неща, за да се разкара оттам. Ама тя пък не иска. А дъщеря ми на 3 метра от мен на одеялце – изобщо не се замислям, аз си искам гъбите. Ей така, влизам в някакви безумни пущинаци, тотално съм изтрещяла.

Как се запали толкова?

То май е генетично заложена гъбарската страст, защото баща ми ми я предаде. От дете ме мъкнеше някакви гъби да берем, беше ми суперскучно и изведнъж на 14-15 години страстта се събуди и у мен. Почнах да чета книги и оттогава – така. Особено като завали дъжд, случвало ми се е да бягам от работа, за да отида.

Коя беше първата сцена, която засне от „Лора от сутрин до вечер“?

То според мен беше грешка, защото най-първо заснехме първите кадри. И понеже беше първият ден, според мен си личи, че съм страшно притеснена. Исках много да заснемем нещо от средата или към края, за да мине по-незабелязано, но така се случи. Спомням си го много добре – 6 юни 2010 година – един от на-вълшебните дни в живота ми.

Какво те привлече във филма?

Шошо е много приятен човек и целият екип са готини хора със страхотна харизма и чар. Това ме запали. Както виждаш, аз нямам за цел да ставам популярна с каквото и да било. Имах много съмнения в началото, защото когато съм снимала клипове, всички режисьори ми казваха „Голямо дърво си“, ха-ха. Ама сега като гледам филма, не съм пък чак такова дърво!

„Лора от сутрин до вечер“ е инди филм, който няма финансиране от държавата. Режисьорът обаче каза, че ако излезе на печалба, ще се окаже, че участието ви без пари в него е „инвестиция в изкуството“. То май е така с всички изкуства... какви са дивидентите?

Аз страшно много спечелих от този филм – опит, чисто актьорски. Поканиха ме в един сериал, за който отидох с невероятна лекота и увереност на кастинга. От един филм само! Вярно, аз имам главна роля, но все пак научих много за актьорската игра. Без да казвам, че съм виртуозна актриса, наистина много се отпускаш. Помага ми и с ново сценично присъствие – по-уверена съм на концертите, по-така, с едни гърди напред, макар и малки, ха-ха!

Какво друго ти се прави?

Всичко ми е интересно, ако можех да си намеря нещо, което не е свързано с публичност, която не обичам, щеше да е супер. Но уви, няма професионални берачи на гъби, малко им плащат. Иначе бих правила нещо свързано с природата, нещо навън.

"Лора от сутрин до вечер" е премиерно по кината.
Миленита е на Sozopol Fest – July Morning на 30 юни.