Швейцарци ни разкриват как пищи мухата

Петдесет и пет минутното представлението, определяно и като театрален концерт, може да бъде видяно види на 8, 9 и 10 юни в Центъра за култура и дебат "Червената къща "Андрей Николов", съобщиха организаторите.

Зрителите ще разберат още как пищи мухата, когато се блъсне в нажежена крушка, какво казва господин Риба на госпожица Риба, когато иска перката й, за да се ожени за нея, какво бихме чули през нощта в градината, ако имахме по-чувствителен слух.

„Всички тези недоловими звуци са събрани с помощта на специална апаратура. Съчинихме музика от вече уловените звуци и я превърнахме в концерт. Обръщаме поглед и към преживяванията на научния екип, който е посветил такива усилия на тези далеч немаловажни въпроси“, обясняват артистите.

По думите им "Мachine a sons" е необикновен спектакъл, който се занимава с някои опити на науката да проучи едни от най-абсурдните въпроси на живота - например как недоловимото може да стане доловимо.

Представлението заличава границите между концерт, театър и танц. Поетиката на спектакъла е силно повлияна от сюрреализма, дадаизма и абсурдното, коментират критиците.

Съавтори и участници в пърформанса са Беатрис Жакар, Масимо Бертинели и Франсоа Жандр. Режисурата, сценографията и осветлението са на Петер Шелинг.

Изключително смешна и находчива творба, смешна до сълзи и безкрайно изобретателна, са отзивите в пресата за "Мachine a sons", осъществена с подкрепата на Prasidialdepartement der Stadt Zurich, Fachstelle Kultur Kanton Zurich, Pro Helvetia Arts Council of Switzerland.

"Сompagnie Drift" с тънък усет и чувство за хумор изследва абсурдите на всекидневния живот. Артистите изиграват това по начин, който рядко може да се открие в друга танцова компания, отбелязват специалистите.

Артистичните директори Беатрис Жакар и Петер Шелинг работят заедно от 1987 година. През 1997 г. към тях се присъединява Масимо Бертинели. През 1998 г. те формират "Compagnie Drift". Трупата - една от най-добрите в Швейцария, печели почитатели и зад граница - изнесла е над 500 представления в 25 страни.

Артистите смесват трагедия и комедия и предизвикват едновременно смях и размисъл. Техният танц - амалгама от всекидневни, реалистични и абстрактни, приказни образи - се колебае между насилие и нежност, е оценката на познавачите.