Физикът Тео: За да се научи един млад човек да мисли, трябва да бъде научен на търпение

Всяка учебна година започва с един и същ звън на училищния звънец, но зад него винаги стоят различни надежди. За едни това е първата тетрадка и първото „браво“, а за други – поредната стъпка от един дълъг път, в който знанието постепенно се превръща в характер, любопитство и способност да задаваш правилните въпроси. В началото на поредната нова учебна година легендарният учител по физика Теодосий Теодосиев – Тео споделя пред БНР своя поглед за това какво трябва да научат децата отвъд учебниците, как се изгражда мислещ човек и как изглежда училището в свят, в който изкуственият интелект вече дава мигновени отговори.

За Тео началото на учебната година е празник за цялото общество – от най-малките ученици до „професорите на професорите“. Времето обаче неумолимо променя децата и атмосферата в класната стая. Сравнявайки днешните ученици с тези отпреди десетилетия, физикът с тъга отбелязва загубата на една ключова духовна нишка – усещането за святост. В миналото училището е било възприемано като светилище, в което се влиза с почит, почти като в храм. Днес обаче този мистичен и сакрален елемент е изгубен, а за много деца то се е превърнало просто в място за събиране и игри.

Една от основните причини за тази промяна според Теодосиев е сляпото предоверяване на технологиите и изкуствения интелект. Според него най-важното нещо, което трябва да се направи в час, е да се премахнат телефоните.

„Лошите навици, както и добрите, се създават с многократно повторение. Когато едно дете за всяко нещо пита изкуствения интелект, а не си пита собствения ум дали може да измисли решението, това е фатално за бъдещето му. Така се създава робът. Робът няма собствено мнение – той за всяко нещо следва мнението на господаря си. В момента, в който един родител купува на детето си смартфон, той му дава билетче за света на робите.“

Тео предупреждава, че масовото използване на AI в училище не е просто заплаха за образованието, а за самото възпитание, защото лишава децата от увереност в собствената им мисъл. Той описва масовото преписване чрез технологии като „най-голямата интелектуална кражба в човешката история“. Припомняйки академичните критерии от миналото, той подчертава, за да имаш отлична оценка, трябва сам да изведеш формулата и да решиш задача от непозната теория. Затова днес преписването с помощта на AI трябва безкомпромисно да се оценява като опит за измама. Като радикално решение за матурите и изпитите той предлага генерирането на „бял шум“, който да прекъсва интернет сигнала в изпитните зони – практика, използвана в редица европейски държави.

За да се научи един млад човек да мисли, той първо трябва да бъде научен на търпение – качество, което в днешния бърз свят е почти изчезнало. В съвременното общество търпението често се изчерпва до 15-ата минута, докато големите постижения изискват десетки хиляди часове упорит труд.

„Големите резултати се постигат с огромно търпение. Трябва да посветиш 20 000 часа на това, в което искаш да станеш добър, за да можеш да го предложиш на света и то да бъде твърда валута. Не става за 20 минути, не става за един час. Когато научим нашите ученици на търпение и на работа без загуба на кураж, ние ще направим силни, незаменими хора, които никакъв изкуствен интелект не може да измести.“

Според Тео подобно търпение се възпитава единствено от учители, които притежават „китайско търпение и нерви като корабни въжета“. В своята над половинвековна практика той използва физиката не просто като предмет, а като средство за обезстрашаване на децата пред трудните проблеми. Всяка седмица той дава на учениците си задачи, които изкуственият интелект не може да реши, а след това стъпка по стъпка им показва как невъзможното става възможно. По този начин у тях се изгражда „имунитет“ срещу житейските и интелектуалните предизвикателства.

В началото на новата учебна година Теодосий Теодосиев напомня на ученици, учители и родители, че образованието е най-важното от всички производства – то е „производство на хора и то на качествени хора“. Той призовава да не се примиряваме със снижаването на летвата и спада в критериите, а да се стремим към високото ниво.

За финал легендарният учител преобръща познатата мисъл, че човек се учи, докато е жив, и отправя своето най-важно послание към всички: „Човек е жив, докато се учи.“