Q4. Евроинтеграция. Любов. Ирония.

От известно време харесвам Боян Иванов. Всъщност, винаги съм го харесвала.

Заради оригиналните решения в представленията му, които винаги забелязвам.

Заради това, че е млад, има идеи и не се страхува да ги осъществи.

Заради това че е поставял в няколко държавни театри.

Заради "Уста, пълна с птици".

И заради новата му постановка - "Q4. Imitation of Life".

Колкото до нея, тя се играе от този сезон във Варненския театър. Което е една чудесна причина, ако сте пропуснали представлението вчера, да прескочите до морето през зимата.

Постановката е копродукция на германската театрална компания Goltz+Silber и Драматичен театър Стоян Бъчваров. И е продължение на "Часът, в който не знаехме нищо един за друг” на ДТ “Стоян Бъчваров” Варна и “Отвътре” на Драматичен театър – Пловдив.

Играе се от немски и български актьори. Често се намесват и френски, английски и испански език.

Кратки етюди и забавни монолози за глобализацията, Евро-съюза, България, хората въобще. Ироничен поглед над общото и светло европейско бъдеще.

Двама германци решават да дойдат в България. И какво им се случва...

Проститутки, плажове, дискотеки, любови, забавления и абсурди. Сцени от крайморския живот - комични и забавни, на които всеки от нас е ставал свидетел десетки пъти.

При това - поднесени в лека, приятна форма, която освен че не те натоварва с чужди обсесии, те кара да се замислиш - дали наистина говорим на един език в Европа, дали се разбираме, кое е най-важно - парите, или емоциите и други важни в живота неща.

Немските актьори са прекрасни, музикални, ритмични, а хореографията на спектакъла е интересна и забавна. Българските им колеги са оригинални и по прекрасен начин се допълват с колегите си.

Публиката на моменти заглушава случващото се на сцената. И това не е случайно. Поне за мен - защото аз харесвам Боян Иванов...