Един е Ерик Богосян и студентите са неговите последователи

Ерик Богосян е любим автор на студентите. И ако "Секс, наркотици и Rock & Roll" се е играла само в Армията цели 12 години, "Предградие" е поставяна най-вероятно поне по един път през всяка от тях.

Пиесата е сред фаворитите в театралните департаменти на висшите учебни заведения по изкуства. Почти при всеки випуск. Както женските, така и мъжките персонажи от произведението са много примамливи със своята разкрепостеност и сложни характери.

И ако студентите на проф. Димирина Гюрова от НАТФИЗ избраха класическия текст за дипломен спектакъл, тези на проф. Елена Баева малко го попромениха.

Тяхната премиера е на 1 декември в Младежкия клуб на НДК. Абсолвентите от театралния колеж "Любен Гройс" ще играят спектакъла "Fucking Day, Dude!" по текстове на Ерик Богосян и пиесата му "Предградие". С постановката се отбелязва 5-годишнината на колежа.

Постановката е на проф. Елена Баева, основател и ръководител на учебното заведение.

Самият автор казва за пиесата в интервю от 1996 година: ""Предградие" е втората ми голяма пиеса. Тя е израз на любовта ми към актьорската изява и ансамбловия театър. Пиша пиесите си така, че да предложа оправдание за стремителна, буйна актьорска игра. Аз осигурявам тухлите и градя основите с думите и ситуациите, а режисьорът, актьорите и сценографът градят къщата... "

Сигурно точно за това с нея се опитват да докажат всичките си възможности, таланти и чувствителност абсолвентите от класа на професор Баева - Анелия Павлова, Аделина Тодорова, Владо Дойчиноски, Валентин Станков, Валя Георгиева, Десислава Гагова, Жасмина Чолакова, Ивайла Бикова, Мирослав Емилов, Милен Алексиев, Милен Иванов, Полина Начева, Паулина Козовска, Росица Станишева, Силвия Шекилова, Филип Янев, Ясена Господинова. Музикалната картина е на Петя Диманова.

"Такова е мястото, откъдето произлизам, откъдето произлизат и много други хора. Ако рааснеш в предградията, все ти повтарят, че живееш в Американската мечта. Но ако си като мен, не си чак толкова сигурен. Ако си като мен, напускаш Американската мечта. След като израснеш там, където съм израснал аз, кой знае защо си мислиш, че знаеш всичко за света, докато всъщност нищичко не знаеш. Това се случи с мен и с приятелите ми и продължава и до ден днешен да се случва из цяла Америка," пише Богосян в увода към пиесата "Предградие".