Тестостерон в главната роля

Войната между половете е обявена отдавна и се води безмилостно и с голяма обич между воюващите. Това е ясно.

За да е по-ясно обаче, и жените, и мъжете се скъсват да пишат колко им е трудно да живеят в този свят на изисквания към външния вид и доходи, на клишета за красота и успех, на стрес, на желание и бягство от близостта и непрекъснато търсене на решения с огромно значение.

Та така, както си стоят във въздуха тези въпроси, Ева Енслър улавя един и прави революция с пиесата си "Монолози за вагината".

Пиесата пък надхвърля очакванията и се поставя в много страни в западния свят, където жените имат нужда от идентичност, различна от сочни цици и кльощави крака.

В този момент в Полша, на  един мъж в разцвета на силите си, му писва от глупостите тип "100 начина да получим оргазъм", "Перфектното фелацио" и "Накарайте го да завие от страст" и решава да напише пиеса за мъже.

Ама истинска такава - все едно сте се събрали в кръчма, гледате мач и въздухът се цепи от миризма на бира и тестостерон.

Полякът се казва Анджей Сарамонович, а пиесата (естествено, имайки предвид темата) "Тестостерон". И ето ти хит в театрите в страната, а и в чужбина.

По света започват да се поставят двете пиеси - почти успоредно - вагина и тестостерон - един срещу друг. Така една година, след женската, у нас идва и мъжкият й отговор.

В "Тестостерон" се разказва за жени. Ама от мъже. И от мъже за мъже. Всъщност, важен е подателят на съобщението.

На сватбата на професор жена му вместо да каже "Да", лепва една целувка на нищо неподозиращ човек от гостите.

Естествено, той веднага бива пребит подобаващо от бащата на младоженеца, двамата му сина и няколко случайни сватбари, които просто обичат да раздават тупалки.

Мелето включва и колега на младоженеца, и колега на булката.

И така всички мъже, насинени и задъхани, нахлуват в един бар, където кротко си чисти келнерът.

Историята за кой невинен, кой виновен и кой какъв бавно се разкрива. Тя е навързана като неясните обяснения на бармана как се стига до тоалетната. Накрая всичко става ясно.

В "Тестостерон" разказите са с неочакван край, историите са навързани като в сапунка и общо взето се оказва, че всеки с всеки има взимане-даване.

Пребитият е невинен, но после от обвиняем става обвинител. И публиката през смях разбира колко е трудно да си човек, когато си мъж. Защото мъжете също плачат и добре знаят защо.

Освен това страдат, защото, според пиесата, всички мъже са еднакви и посоката на мислене е една - управлявана от тестостерона.

Посоката на мислене на жените е многопосочна и обяснението е липсата на мощен хормон, който да управлява мотивациите и подбудите на нежния пол. Ето от тук произлизат всички неразбирателства, които докарват пичовете на сцената до истерия и гняв. Но и до обич.

Всъщност пиесата е всичко, което се очаква от нея: лесно смилаема, забавна комедия за масов вкус с добра режисура от Пламен Панев, която спасява недостатъците на текста и подчертава достойнствата на актьорското присъствие (Филип Трифонов, Малин Кръстев, Захари Бахаров, Герасим Георгиев, Добрин Досев, Стефан Денолюбов и Васил Сумрачки).