Обожание и насилие от Арабеск

Вариации по операта "Дон Жуан" от Моцарт е новият спектакъл на балет "Арабеск" - "Обожание и насилие", хореография на Боряна Сечанова, по музика на Христо Петков. Режисьор на мултимедията е Марта Варлаамова. Премиерните представления са на 27 и 31 януари в театър "София".

Вариациите на композитора, хореографа и режисьора пренасят класическата тема за съблазнителя от Севиля в нашия век, чиито идеи са търсени и в решението на костюмите, създадени от художничката Цветанка Петкова-Стойнова.

Спектакълът е изграден като вариации върху теми от операта "Дон Жуан" на Моцарт - поредица от картини, във всяка от които търсенията на хореографа са насочени в пространството между насилието и обожанието в отношенията между половете, от една страна, и отношенията между индивида и обществото, от друга.

Музиката на композитора Христо Петков е реплика на Моцартовия "Дон Жуан", провокирана от гениалното произведение на австрийския композитор и от мита за Дон Жуан. Филмът на Марта Варлаамова представя различни интерпретации на действието на сцената и го мултиплицира в различни епохи и пространства.

Участват Станислав Димитров, Асен Наков, Чан Тхе Чунг, Светослав Велинов, Петър Петков, Леандър Янис, Теодора Стефанова, Даниела Иванова, Десислава Мъркова, Стефка Табакова, Марина Попова, Кристине Енков.

Според главния художествен ръководител на балета - Боряна Сечанова, "Дон Жуан озарява всяка жена и няма такава, която не би пожелала да бъде нещастна заради това, че е била щастлива с Дон Жуан. Не можем да си представим чувственото, събрано в един индивид. Дон Жуан е едно изображение, което непрестанно се появява и все пак никога не приема образ и консистенция, един образ, непрестанно изграждан, но никога незавършван".

По думите й, човечеството е мъжко и мъжът дефинира жената по отношение на себе си. Той е субектът, той е абсолютното, а тя - другият. Неспособен да се реализира в самотата, в отношенията със себеподобните си, мъжът непрестанно е в опасност, животът му е трудно начинание, чийто успех никога не е осигурен. В жената е въплътена позитивно онази липса, която мъжът носи в душата си, и тъкмо като се опитва да достигне себе си чрез нея, той се надява да реализира себе си.

Постановката е осъществена със съдействието на "Глобул" - генерален спонсор, Националния център за музика и танц към Министерството на културата, Carlo Colucci, Moreschi.