Музика в краката

Финалът на 6-ото бибой състезание „Jam on It – Oчаквано добра комбинация” беше спечелен от Маргарит Петков – Марги от Mons Tribe Crew.

И понеже отдавна го следим от батъл на батъл и все повече харесваме движенията му и сините му очи, викахме и скачахме весело когато той отнесе титлата и се класира за световните квалификации в Швейцария.

Междувременно ние си уредихме среща с него и си поговорихме. После той закъсня за тренировка, а ние за един концерт. Това обаче няма значение. Защото той си заслужава...

Марги

От кога танцуваш?

Започнах да се занимавам с B-boy – инг на 16. В края на 99-та. В едно квартално училище. Тогава много хора от квартала се бяха запалили, всички от компанията се занимаваха и така...

Кой беше първият номер, който направи и супер се изкефи?

Помня един път в градинката зад блока успях да се задържа на ръце. Тогава много се изкефих май...

Какви качества трябва да притежаваш, за да си добър B-boy? Трябва ли примерно да си много здрав?

Точно тези качествата според мен не са от чак толкова голямо значение. Аз не съм от нaй-здравите, както виждаш хаха... Най-важното е да имаш желание. Тогава и работиш усилено.

С какво се отличава твоят стил?

Различното е характерът ми. Всеки B-boy, ако се отпусне, може да има собствен стил. Това е – твоят характер ти го дава. Но е наистина много трудно. Години практика изисква – и аз продължавм да тренирам – защото това е най-трудносто.

Колко често тренираш?

4 пъти в седмицата. Но ходя и по други зали, в къщи също тренирам...

Кое в водещото в танца?

Музиката. Определено музиката. Това е нещото което отличава брейкъра и B-boy– я. B-boy – ят е танцьор, който наистина слуша музиката. Брейкърът набляга повече на елементите и търси по-сложното изпълнение, което за B-boy - ите не е от такова значение. Ние търсим музиката.

Повечето хора свързват брейка със сложни хеликоптери и актробатични номера...

Ами да, но това не е спорт, а танц. Всичко се учи с времето, всичко се постига, но всички тези движения трябва да бъдат съобразени с музиката. Тя е най-главното нещо.

Лайфстайл ли е брейкът?

Определено. За мен е всичко, всичко, което правя, го свързвам с това.

Кои са най-добрите в България?

В момента за мен – моето крю. Sleep Walking Crew също са добри. Има много добри в България. Просто няма възможност да пътуват и това ги спира да са известни. Мисля, че ако има спонсори, които да подпомагат тези пътувания сцената ще бъде на още по-добро, трябва хората просто да излизат. Това за нас наистина е голямо мъчение, защото обикновено сме на собствени разноски, а ни канят на много състезания, адски много участия но не можем да отидем.

Ти излизал ли си в чужбина?

Да и на доста от местата сме печелили. Примерно в Словения миналата година направихме един отбор от Mons Tribe и Sleep Walking Crew и победихме Wanted, които през 2001 печелят Battle of The Year – световния шампионат. На полуфинал ги победихме. И те до края не можеха да повярват.

Навън познават ли българските танцьори?
Ами да – понякога. Ние качваме много клипчета по разни форуми. Последно бяхме на едно състезание в Швейцария пак и говорихме с един от най-добрите европейски B-boy – и в момента (Focus от Финландия). На него като му казахме от къде сме, той директно каза, о, Mons Tribe, Mons Tribe. Което адски ме зарадва... Абе по принцип доста хора знаят за сцената тук.

Сега даже се заформя едно голямо крю, което е от най-добрите на Балканите.... Ще видим как ще стане...

Състезанието

Разкажи за Jam on It? Забавлява ли се?
Беше доста интересно. За първи път в Бъгария се провежда състезание с подобен регламент. Един осмоъгълник от конуси с диаметър 2.50 метра и сигнални ленти, свързващи конусите. B-boy–те, които танцуваха вътре, трябваше да не докосват конусите и огражденията. Затова беше доста интересно – движенията, които правим по принцип нямаше как да бъдат изпълнени в толкова тясно пространство. Дори организаторите намалиха още малко разстоянието...

Отнема ли част от удоволствието ти от победата фактът, че в състезанието повечето истински конкуренти отпаднаха поради докосване на огражденията?

Ами и отнема, и не отнема. Много е относително.Разбира се много по-интересно е ако с много по-силни хора се бях срещнал на финала, но те отпаднаха и това говори и за тях – не са успели да запазят контрол, не са победили...

Това някакъв стил ли е – на такова малко място да се танцува? Защо беше такъв регламентът?

Идеята му идва от първите партита с танци в Бронкс. Те са били в къщи, на които капацитетът примерно е бил 100 човека, а те са били 300. Когато DJ-ите са пускали музиката, се прави малкият кръг и понеже е било много пренаселено, са танцували на хем на малко място, хем са внимавали да не настъпят някой по-голям батко, защото тогава е ставало страшно. Тогава се е виждало кой има най-много умения, кой прави най-много неща на най-малко място, и така...

Ти спечели като беше по-въздържан заради огражденията. Спести ли си да покажеш някои умения?

Е, да разбира се. Аз бях най-висок от всички участници и на мен ми беше по-трудно. Но се стремях да не правя всичко за да не стане гаф.

Кой беше най-голямата ти конкуренция?

Моят отбор. От 16 човека 4-ма бяхме от Mons Tribe. Плюс тях имаше още трима човека – това беше най-голямата конкуренция...

Как се събра с Mons Tribe ? Те са в друг град, ти си тук...

Те са ми най-добрите приятели. С тях най-добре се разбирам. Аз съм играл с много други, но просто с тея момчета сме като братя. На всякъде сме заедно – по състезания, но тренираме поотделно.

Е не трябва ли като крю да имате нещо общо, да се движите по еднакъв начин, в едни стил...

Ами не се виждаме супер много време и след това отиваме на състезание и се разбираме само с поглед. Получават се такива фрийстайли, които и да сме ги тренирали е нямало как да станат...

Какво ти предстои след победата от тук нататък?
Победата в “Jam on It – Oчаквано добра комбинация” ми дава шанс да представя България на финалите в Швейцария, които ще бъдат през септември. На тях ще има над 10 страни – засега са минали квалификациите само в САЩ и Англия.

Хип-хоп

Каква музика слушаш?

Фънк. Много фънк – ама старите неща – от 60-те и 70-те години.

Следиш ли какво се случва с остналите елементи на българската хип-хоп култура в България?

Да, следя. Слушам MC-та, рисувам си в къщи..

Kого харесваш от MC-тата?

Wosh MC. За мен той е най-голямата машина в България. Аз не го познавам лично, но съм слушал много негови неща и просто много ми допада характерът му. Някак го свързвам с това, какъв съм аз като човек...

На състезанията напоследък е много странно – всички, които танцувате сте над 20-годишни, а самата публика е на много по-ниска възраст... Защо е така? Какво стана с поколението от преди 5-6- години, което беше много силно и на повърхността...

Да се задържиш в B-boy – инга е доста трудно. Защото в България е доста хардкор животът. Доста от хората с които танцувах започнаха по онякакъв начин да преживяваш. Не можеш изобщо да се изханваш с B-boy – инг в България – в чужбина може, тук никога. Това е най-трудното – да се задържиш.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.