Театър извън театъра

След алтернативния проект на Фолксбюне Берлин се отваря още една чудесна възможност да погледаме театър извън обичайното пространство, приютяващо това изкуство. Шансът ни е даден от Валерия Вълчева и Марий Росен - автори-режисьори, които отдавна правят неща извън театралните сгради.

Това си решение те аргументират така: „Изваждането на театъра от неговото удобно съществуване в схемата „пасивен зрител и действащ актьор” събуди не само нашето въображение, но и сетивата на публиката, която сподели заедно с нас едно ново и вълнуващо усещане за живот. Този опит чакаше да бъде продължен”.

Последното преостранство, провокирало творческия тандем е Параклисът в бившия царски дворец, който в момента е действаща изложбена зала в Националната художествена галерия. В това пространство, отдавна лишено от своя религиозен характер, фреските са почти заличени и само частично реставрирани. Макар и да му е отказан религиозният ритуал, параклисът продължава да излъчва искане за свещенодействие, тоест – театър.

Така в новоизобретения храм, в който на Мелпомена ще й се наложи да съжителства и с други музи.

Сюжетните движения между героите в постановката са подсказани както от модерната драма, така и от образи от стихотворения и картини.

В спектакъла четирима души - двама мъже и две жени, се намират в едно (условно казано) затворено пространство, от което не могат да излязат. Тази ситуация на невъзможност създава висока температура на живеене помежду им.

Дали другите са ад, или Сартр просто няма усет към мелодрамата и страстната сапунка, ще се разбере когато влюбванията, ревностите, убийствата и съживяванията се издигнат и пропаднат като вълните на морето, които са девет, както и кръговете на ада.

Радостта, наслаждението, учудването, съмнението, страхът, меланхолията, иронията, отчаянието са страстите на ума в тази нажежена игра.

Представленията ще се играят от 1 до 7 юли 2007 г. от 18.00 часа в Националната художествена галерия, пл. “Княз Александър І Батенберг” 1.