Колко струваш?

“Уморените коне ги убиват, нали” е спектакъл за вечното състезание, което превръща хората в свръх-същества, водени единствено от инстинкта си за съхранение и желанието за печалба.

Новата премиера на Театър София се занимава и с някои от най-важните въпроси за съвременния човек - “Какво бихме направили за пари и слава?”; Колко струваме и продаваме ли се?”; “Знаем ли изобщо кои сме, или сме забравили от умора, че се превъплъщаваме в чужди роли?”

Сюжетът на спектакъла ни потапя в една затворена и изолирана реалност (асоциацията с реалити-живота ни е неминуема), където млади хора са участници в холивудски танцов маратон с голяма награда за победителите.

Лудото им състезание е метафора на параноичното всекидневие и масовата култура. Желанието им на всяка цена да спечелят показва как за омагьосващия блясък на шоубизнеса хората са готови да заобиколят, а понякога и да забравят най-важните неща – децата, любовта, честта, мечтите, а накрая – и самия живот.

От друга страна, за тях онова, което е състезание на живот и смърт, пречупено през индустрията за забавление, става шоу за публиката, зрелище. Така те са и съвременни гладиатори на арената-малък екран, където красивото е уродливо, победата и славата са тъжна гротеска.

Основните персонажи в пиесата са Робърт и Глория. Той е вечен оптимист-мечтател, който мечтае да стане кино-режисьор. Тя е уморена и крайно разочарована от живота актриса. Сюжетът започва от края – когато той е пред съда обвинен в убийството й.

Спектакълът проследява целия процес към това престъпление – или по-точно - разказва как един уморен и изпълнен със злоба и разочарование човек убеждава онзи, който го обича и се радва на света, че трябва да убие, защото животът е безсмислен..

Ролите на Робърт и Глория са поверени на Мартин Гяуров и Мила Банчева, които си партнираха и в „Ромео и Жулиета“. Тук обаче те разиграват една различна съвременна приказка за любов.

Както и в предишното представление, актьорски в началото двамата тръгват малко нестабилно, но после достигат до дълбочини на присъствието си и изграждането на ролите. Особено впечатлява Мила в последната част, където горчивината и устремът към смъртта, така типични за нейната Глория, се изливат в искрени сълзи и тиха болезнено отчаяние.

Останалите роли са също толкова ярки. Играят ги актьори от театъра и завършили НАТФИЗ студенти на режисьора - проф. Здравко Митков.

Особено ми хареса двойката на Лилия Маравиля и Калин Врачански, интересни са и Росен Белов и Таня Мицков (специално добавени пероснажи от Анна Петрова, чиято е драматизацията по романа), както и Николай Върбанов.

Всички те, освен с пресъздаването на ролите, са нагърбени и със сложни и изморителни пластически задачи, както и с впечатляващата хореография на Петя Стоилова.

Като цяло на представлението му предстои узряване (все пак го гледах на предпремиера), но мисля, че вече имаш достатъчно добра причина да го видиш. Защото точно театърът е този, който изследва и показва накъде върви светът. А в “Уморените коне ги убиват, нали?” няма умора и колебание в посланието.

И шоуто продължава...