Желание за...

"Опасни желания" в Сатиричния театър е нова постановка с участието на Нона Йотова и Стефка Янорова.

Пиесата е на украинския автор Александър Мардан, сценографията на постановката – на Анна Кирилова, а музиката – на Емилиян Гацов – Елби.

Повече за сюжета и темата на спектакъла – от режисьорката Елена Панайотова и двете актриси...

Елена, как се спря на пиесата и защо реши да я правиш?

Елена Панайотова: Ами Роза Радичкова ми се обади преди няколко месеца и ми каза: "Виж този текст, това са актрисите”.

Аз не бях сигурна, но тя толкова упорито ме убеждаваше, че се съгласих и сега съм й много благодарна. Защото се срещнах и работих със Стефка Янорова и Нона Йотова – две прекрасни актриси, и работата беше много приятна.

За какво е пиесата?

Елена Панайотова: Това е съвременен украински текст, оригиналното заглавие беше „Майки и дъщери“, но нашата постановка ще се нарича „Опасни желания“, тъй като акцентирахме на други теми.

Пиесата е черна комедия с леко криминален характер.

Намесват се смърт, пари, власт, секс – всички тези теми, които биха могли гротескно и заедно да съжителстват в жанра.

В началото зрителят е напълно въвлечен в неяснотата на ситуацията това майка и дъщеря ли са – те приличат на такива, но нещо не е съвсем наред в техните отношения. Постепенно откриваме реалната им професия – две елитни проститутки, поръчани от клиент като майка и дъщеря в семейна обстановка.

Те се подготвят и поемат поръчката, а вследствие се оказва, че са въвлечени в различни перверзни желания – доста опасни при това.

Клиентът, изглежда, умира при задушаване по време на сексуален акт, което води до доста екстремна и шокова ситуация, с която персонажите да се справят.

Отново сюжетът се завърта, защото докато тях ги няма в апартамента, трупът напуска жилището.

Тоест, оказва се, че човекът е жив.

Как така?

Елена Панайотова: В медицината явлението се нарича „асфиксофилия“ - оказва се, че често се практикува, предимно от мъжете, като в 40 % от случаите води до смърт.

Прави се, защото при притискането на сънната артерия по-малко кислород стига до главата и се засилва сексуалното удоволствие по време на оргазъм.

Лошото е, че това притискане води до кома и практикуващите остават до 40 минути в безсъзнание, от което много то тях не се будят.

Какво си помислихте, когато за първи път четохте текста?

Нона Йотова: На мен много ми хареса, дори доста емоционално го възприех. Също така много се зарадвах, че ще играя заедно със Стефка.

След това, когато започвахме вече да работим с Елена, тя ни каза какви са нейните виждания за пиесата и наистина малко променихме нещата. Сега съм убедена, че това е била правилната посока.

Изчистихме един бит, както истории, които не обслужваха нашата гледна точка. Работихме за цялостната идея и мисля, че се получи.

Какъв е фокусът?

Стефка Янорова: Аз не мога да кажа, че фокусът е само един. Защото самият сюжет е доста разнообразен. Но за мен като актриса по-важна е работата с Нона и Елена, защото процесът беше доста по-различен от всичко, което съм правила до момента.

С какво е различно?

Стефка Янорова: Ами първо, ролята е на по-млада жена, второ – не съм работила в жанра черна комедия и това, че екипът е само женски беше голям купон.

Коя част от репетициите беше най-приятна?

Стефка Янорова: Например аз много се радвам че доста наблегнахме върху работата на актьора с тялото – нещо позабравено в българския театър.

Елена като европеец и човек, който се е занимавал сериозно с движенчески театър, много ни помогна и извади от нас най-доброто в движенческите задачи.

Нона Йотова: Доста беше тежичко – чисто физически нашите репетиции си бяха един фитнес. Даже се шегувахме, че можем да издаден една книжка с инструкции от пиесите за добро поддържане на тялото.

Например, когато Елена като ни поставя някакво сядане, което трябва да се случи по точно определен начин. Ние повтаряме – 20 пъти докато се усъвършенства, тя обяснява как има специални техники за сядане, а междувременно работим за бедра.

Елена Панайотова: Аз първоначално имах съпротива към посланието на текста, което беше, че човек няма избор, защото обстоятелствата определят поведението ти и ти си заключен между тях.

Тази съпротива беше и причината да приема текста и да се опитам с поставянето си да оставя пространство за друга гледна точка, която е, че винаги имаш избор и че това е най-големият дар на човека.

Ти напоследък премина през доста безнадеждни автори – Стриндберг, Бергман и Лорка – затова ли реши да потърсиш надеждата чрез комедията?

Елена Панайотова: А, то си беше случайно – иначе нямаше да търся такъв автор и щях да задълбая още по-надолу, хахах. Шегувам се.

Този сезон работих Бергман, защото според мен живеем в едно особено агресивно време и сетивата ни са атакувани постоянно от много шум. В този смисъл – тишината и замлъкването са нещо необикновено.

Самото проумяване на спокойствието е нещо, което все по-трудно се достига, женската енергия се опитва да навлезе в света.

Тези проблеми ме накараха да работя по „Замлъкване“ - оставането в тишината и оставането в едно състояние помагат на човека да чуе себе си и да открие надеждата.

Има ли нещо общо между този мотив и новата постановка?

Елена Панайотова: Да – има едно изречение в „Опасни желания“, което авторът цитира Стругацки: „Добре, как да правим добро, като на света има само зло – какъв е смисълът?“ и по-възрастната проститутка отговаря: „Ами тогава просто трябва да правим добро от злото, като няма от какво друго“.

„Опасни желания“ е в Сатирата на 19 януари и на 11 и 25 февруари.