ТвояЗавинаги, или как театърът се срещна с интернет

На 30 април 2010 г. се състоя дългоочакваната премиера на “ТвояЗавинаги” – спектакълът, в който родният театър се среща и преплита с интернет.

Новата постановка е с изключително съвременна тематика и се появява в резултат на масовото отчуждаване на хората един от друг и все по-силните заместители на “живата връзка помежду им” в лицето на глобалната мрежа.

Това е и първата театрална постановка, която има собствен блог, в който всеки може да проследи репетиционния процес, поднесен във формата на разказ.
 
Основен герой в “ТвояЗавинаги” е измисленото, анонимното, нереалното, което всъщност е отражение на реалния живот. Интернет заместителите на комуникацията като Skype, Icq, Facebook, всякакви форуми и Chat пространства отдавна са неделима част от ежедневието на хората.

Автор на текста на „ТовяЗавинаги“ е небезизвестната Мария Станкова, а режисьор е носителката на множество театрални награди – Веселка Кунчева, която се съгласи да ни разкаже нещо повече за постановката и да разсъждава над „новата комуникация“.

Защо се насочихте да изследвате и представите на зрителите точно тази тематика?

Темата за изместването на реалното общуване от интернет ме вълнува отдавна. Самата аз доста често прибягвам до мрежата, за да се „видя” с приятели и познати. Мисля, че проблемът с това „неживо” контактуване е сериозен проблем, който може да се превърне в болест. Всъщност вече официално съществуват различни психични заболявания, производни на интернет пространството. Интересно ни беше да изследваме процеса на „обсебването” на човека от Мрежата.
 
Разкажете ни нещо повече за книгата, вдъхновила постановката? С какво ви привлече?

Романът „Мрежата” е поместен в сборника на Мария Станкова „Скука”. С авторката работим в екип от много години. Това, което най-силно ме привлече в романа, е крайната самотност на персонажите, невъзможността им да се измъкнат от собствения си капан, невъзможността да скъсат с миналото си, невъзможността да си поемат дъх. Приех го лично.  

Мислите ли, че онлайн общуването измества реалното и превръща ли ни в социопати, или напротив – в мрежата сме анонимни, но истински?

Трудно може да се отговори на този въпрос, защото всеки човек е различен, както и нуждите му от интернет общуване. Мога да говоря само за персонажите в спектакъла. А те определено са крайни във виртуалното си общуване, но все пак говорим за театър. А театърът е изкривеното огледало на реалността.

Много хора преживяват повратни събития, породени от интернет. На вас случвало ли ви се е нещо подобно и ако да – използвали ли сте го в постановката?

Да. Случвало ми се е да се влюбя през Скайп. В момента, в който се видяхме на живо с човека, всичко се стопи. И не става въпрос, че ме е лъгал. Напротив. Всичко си беше истина. Разликата е, че когато общуваш през нета, срещу теб е един монитор, на който се появяват емотикони, думи, линкове към песни и това общуване всъщност е нафантазирване на човека, с когото си пишеш.

Мислиш си, че ставате все по-близки, а всъщност представите ви един за друг стават все по-плътни. Но представата за другия няма нищо общо със самия него. Огромна разлика! Не съм използвала в спектакъла нищо свързано с личния ми живот.

Как ви дойде идеята да създадете блог, в който проследявате целия работен процес?

Идеята за блога се роди от темата на самия спектакъл. След като се занимаваме с интернет общуването, беше логично да съсредоточим вниманието си към интернет потребителя. Този блог се превърна в кошмар за мен, защото процесът на създаване на един спектакъл е доста лично изживяване и изваждането му на показ си беше направо мазохизъм. Но това беше част от експеримента на целия проект.

Мислите ли, че в бъдещето на театъра е в интернет и няма ли това да повлияе пагубно върху цялата идея за театър?

Не мисля, че бъдещето на театъра е в интернет. Ние използвахме интернет пространството, за да достигнем до потенциалните си зрители, а не за да преместим театъра в компютрите.

В крайна сметка какво решение намират вашите персонажи?

Повечето персонажи не намират изход от ситуацията. Но… винаги има изход. Елате и вижте!

А вие самата запален „юзър” ли сте, или по-скоро се придържате към традициите в общуването?

Основно общувам през интернет.

Какво ще пожелаете на всички, които предпочитат да водят онлайн съществуване?

Здравейте, приятели! 

-------

Представлението ще се играе днес на сцената на Младежкия театър. През м. май постановката за възрастни може да се види на сцената на Столичен куклен тетър - салон Янко Сакъзов (в парк Вл.Заимов) на 15.05.2010, събота, 19.00 ч / 19.05.2010, сряда, 19.00 ч / 21.05.2010, петък, 19.00 ч/ 25.05.2010, вторник, 19.00 ч ТВОЯ ЗАВИНАГИ.

Dnes.bg е медиен партньор на събитието.