Дайте ми билет за "оня" театър – на маса

Владко Мурдаров е почти единственият и със сигурност най-продуктивен преводач от немскоезична литература. Превел е над 220 текста от класически, модерни и съвременни автори. Съставил е 34 сборника с австрийска, немска и швейцарска преведена драматургия. Много от имената той представя на българския читател за първи път, за други разширява представата ни с нови или току-що написани техни произведения.

Благодарение на това част от австрийските драматурзи вече се играят в театрите на София и страната. Пак заради бързата му реакция почитателите на Аполония чуха в Театър на маса последната творба на швейцареца Лукас Берфус (“Сексуалните неврози на нашите родители”), нашумял по света като най-талантливия съвременен автор на драматични диалози.

“Малага” е с успешна премиера от тази пролет в Цюрих.У нас премиерата й мина като Театър на маса – режисьор Десислава Шпатова.

Театър на маса е интересна, но все пак не толкова популярна форма у нас.

От 10 години в програмата на Аполония включихме Театър на маса. Т.е. представят се непоставяни театрални текстове, които може би по-късно ще се реализират и на сцена. Авторите са най-различни, хубаво е, че започнаха да се появяват и български. Тази година се чете пиесата на Алек Попов „Ковачи”, миналата – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта” от Георги Господинов. Извадихме от архивите и стара пиеса от Николай Райнов с идеята да бъде поставена.

Другото са чужди автори – в това издание представям младия швейцарски драматург Лукас Берфус (1971). За него чух преди няколко години на Аполония, когато немски режисьор искаше да постави „Сексуалните неврози на нашите родители” в Пловдив. Преведох я, след Пловдив беше поставена и в театър „Възраждане”. Даже Марияна Жикич получи Аскеер за главна женска роля. До този момент съм превел всички пиеси, написани от Берфус.

Сегашната – „Малага” – е най-новата. Премиерата й беше преди няколко месеца в Цюрих. Българският е от първите езици, на който е преведена.

Как се добрахте до текста?

Във връзка съм с издателството, което пази неговите права, и със самия Берфус – най-добрия автор на драмчатичен диалог. Репликите му са като пинг-понг. Не са дълги, а както разговаряме помежду си, особено когато сме ядосани, редим отделни думи, не дълги изречения.

Интересуват го най-актуалните човешки теми. В случая става въпрос за разпаднало се семейство. Мъжът с амбициите си в работата, жената, намерила новия си приятел и детето между двамата, което ги свързва.

Интересни са критиките след премиерата в Швейцария – „Лукас Берфус започва да става моралист, назидателно да размахва пръст към хората – да внимават в семейните си отношения”.

Пиесата се радва на голям успех. Подготвям книга до края на годината с 4 пиеси – двете му най-нови („Малага” и „Петрол”) и най-ранните, непубликувани.

Обикновено предпочитам да преведа пиесите, да ги издам и след това режисьорите да четат и поставят. Макар че, когато предлагам текст, си мисля и за режисьора. А в подобни четения трябва да го има. С Деси Шпатова се разбираме, работили сме заедно, макар че е по-странна. Много добре се върза със странността на текстовете. Не съм й се бъркал, за „Малага” избра актьорите Снежина Петрова, Владо Пенев и Вежен Велчовски (от добрите ни млади надежди).

Театър на маса не е ли за интелигентна публика? Българинът има ли интерес, нагласа към четенето на пиеси?

Е, да. На Аполония, особено в Художествената галерия, се събира много интелигентна, различна публика. Формирахме у българския зрител интерес – слуша, но иска интересен текст. Не се интересува само от екшъна.

В началото идеята беше да ограмотим и режисьорите, да ги предизвикаме, тъй като предлагат все едни и същи автори и пиеси. В немскоезичния театър има много текст. На ”Малага” от Берфус дойдоха млади влюбени двойки.

Чух на касата едни от тях да казват: "Дайте ни билети за оня театър по 10 лева". Беше ми приятно точно те да слушат историята на една угаснала любов, която може и да се възроди.

Публиката реагираше много добре, смееха се дори на места, на които, докато превеждах, не съм си представял, че могат да са смешни.