Да разлистим Ману Чао

Непосредствено около концерта на Ману Чао в София излиза и една от най-увлекателните музикални биографии, писани някога.

Преди години Ману Чао обикаля из Колумбия заедно с групата си Ману Негра, като преговаря с правителствени войски, бунтовници и наркотрафиканти.

Епизодът от онова време е описан повече като изтеглянето на Наполеон от Москва, отколкото като рокендрол пътешествие. Така действа Ману, прави всичко различно.

Той е музикант, който продава милиони копия от албумите си, но предпочита да спи на пода у приятели вместо в 5-звездни хотели. Активист срещу глобализацията, който си общува еднакво добре със защитници на правата на проститутките в Мадрид и със сапатисткия лидер Субкоманданте Маркос в Чиапас.

Отшелник, който се чувства у дома си, когато пее пред 100 000 души на стадионите в Латинска Америка. Такъв е Ману Чао – Че Гевара на съвременната уърлд сцена.

След разпадането на Ману Негра през 1995 г. музикантът започва солова кариера. Сингълът му от 1998 г. „Bongo Bong” го прави световно известен, а албумът „Clandestino”, който се появява същата година е един от най-продаваните френски албуми за всички времена.

През май 2013 г. на книжния пазар се появява и историята на Ману. „Clandestino: в търсене на Ману Чао” е писана в продължение на пет години, през които Питър Кълшоу следва Ману по света – пият в барове в Барселона и Ню Йорк, в последния момент са поканени на благотворително участие в бежански лагер в Сахара, посещават Мексико, където участията са отменени заради размирици, свързани с местните наркобанди.