Защо първият латиноамерикански папа не вдъхва толкова надежда?

Години наред преди да бъде избран за папа кардинал Хорхе Берголио е най-влиятелният католически прелат в Аржентина. Той води смирен живот и страстно защитава правата на бедните хора.

В Латинска Америка, където социалното неравенство е сред най-силно изразените в сравнение с останалия свят, подобно поведение наистина значи много, коментират от сп. „Тайм”. Освен това определено е освежаващо във време, когато висшето ръководство на католическата църква е засипано от обвинения в прикриване на сексуални посегателства, да се появи „принц”, който се застъпва за онеправданите по света.

В коментар за избора на нов папа обаче от „Тайм” посочват, че Хорхе Берголио не е така милосърден към всички потискани хора.

През 2010-та година Аржентина легализира еднополовите бракове. Логично е да се предполага, че местната католическа епархия ще се възпротиви на подобно решение, тъй като хомосексуализмът е считан за грях от Църквата.

Критикуването на закона не е достатъчно за кардинал Берголио и той предприема яростна атака срещу гей общността. Според свещеника еднополовите бракове са „схема за унищожаване на Божия план” и „ужасяваща антропологическа крачка назад в човешкото развитие”.

Подобни изявления определено влизат в тона на понеслия жестоки критики за крайна хомофобия негов предшественик Бенедикт 16-ти. „Тайм” припомня как оттеглилия се папа обяви през 2008-ма година, че „спасяването на света от хомосексуалистите е също толкова наложително, колкото спасяването на тропическите гори от изсичане”. Крачката от адекватна защита на доктрината на Църквата до проява на откровена омраза изглежда наистина малка за Хорхе Берголио.

Погледнат от този ъгъл изборът на Берголио за нов папа, може и да не се окаже този реформаторски ход от страна на Конклава, който се очакваше за стабилизиране на поразклатените устои на Католическата църква.

Безспорно дойде времето да има папа от Латинска Америка – в крайна сметка там живеят 42% от всички католици по света. Но този избор сам по себе си трудно може да е достатъчна мярка за реална промяна.

Състраданието и смиреността, с които се слави Франциск, са отлична основа за връщане на доверието към Католическата църква. Това е безспорно, но от друга страна именно в Латинска Америка проповедниците на тази вяра са сред най-крайните по редица деликатни въпроси.

Това е регионът с най-много държави (5!), в които абортите са напълно забранени, независимо от ситуацията, независимо дали става въпрос за изнасилване, кръвосмешение или има реална опасност за живота на забременялата жена. Достъпът до противозачатъчни пък е почти невъзможен, предвид наложените с изричното настояване на Църквата драконовски ограничения.

В тази обстановка не е трудно да се предположи, че Латинска Америка е „лидер” по нелегални аборти в света – над 4 милиона годишно. 25% от тях водят до хоспитализация или смърт. Според „Хюман Райтс Уотч” цели 40% от всички бременности в Аржентина завършват с нелегален аборт.

Неслучайно милиони хора в Латинска Америка се отказват от Католическата църква през последните години. Дори през 90-те години, когато Йоан Павел II е в пика на своето управление и е силно обичан в този регион, повече от 8 хиляди кръстени католици се отричат от вярата си всеки ден.

През 1996-та година католиците са 80% от населението в Латинска Америка, но днес са под 70 на сто. В същото време протестантите нарастват от 4 на 13%. Най-рязък е спадът в Бразилия (страната с най-много жители-католици) – от близо 100 до 63 процента.

Сигналът е ясен – във Ватикана трябва да се концентрират върху човечността и милосърдието и да оставят осъждащата риторика на заден план. В известен смисъл Франциск ще трябва да положи усилия да промени и самия себе си.