Кой владее земята ни?

Българските ниви масово се изкупуват от големи инвеститори, които на всичко отгоре прибират и огромни субсидии. Така е всъщност в цяла Европа. Което означава, че Старият континент започва да прилича на Латинска Америка, пише Дойче веле.

Знаете ли колко са били малките селски стопанства в Германия през 2010 година? Близо 300 000 - това звучи доста добре, но не и ако знаем, че през 60-те години на миналия век е имало четири пъти повече - 1,25 милиона. В началото на 1990-те години малките стопанства са обработвали близо 124 000 хектара земеделски земи, а през 2007 г. - едва 20 000 хектара. Затова пък земите, притежавани от големите ферми, са се увеличили от 9,2 млн. на 12,6 млн. хектара.

Истински скандал

От всички тези цифри става ясно, че уедряването на земеделски земи напредва все повече. Не само в Германия, а и в цяла Европа. До този извод стига едно изследване, публикувано наскоро от амстердамския Transnational Institute. В него се казва, че в някои европейски държави земята е също толкова неравномерно разпределена, колкото и в Бразилия, Филипините и Колумбия - все страни, в които въпросът за земята предизвиква конфликти, които нерядко прерастват в насилие. Половината от аграрната земя в Европа междувременно е в ръцете на три процента от селскостопанските фирми, а това е истински скандал, смятат авторите на изследването.

Включително и поради това, че този нов "аграрен елит" получава огромни финансови инжекции под формата на публични средства - и то във време, когато всички останали държавни разходи са подложени на масивни съкращения. На всичко отгоре авторите на изследването установяват, че голяма част от тези инвеститори не само имат връзки с глобалната търговия на земеделски стоки, но и се стремят да извлекат печалби от спекулата със земи.

Как се отразяват аграрните субсидии от Брюксел, може да се види много добре в Източна Европа, където уедряването на земеделски земи се засили много през последните години. Когато бившите социалистически страни влязоха в ЕС, тамошните селски стопани бързо фалираха, тъй като нямаха никакви шансове срещу субсидираната от Запада конкуренция. Фактът, че европейските субсидии бяха изплащани предимно на големите ферми, допълнително засили тази концентрация на земи.

В изследването се твърди, че голяма група елитни спекуланти и инвеститори успели да сложат ръка върху земите на тези фалирали земеделци. Любопитното в случая е, че става дума за нов тип инвеститори - например китайски фирми, които отглеждат царевица в България или пък фирми от Средна Азия, които са засели огромни площи със зърнени култури в Румъния.

За да не се превърне земята в стока

Следователно онова, което в Африка, Латинска Америка и Азия от години насам е познато под наименованието "Land Grabbing" /заграбване на земи/, сега вече се случва и в Европа. Инвеститорите са предимно големи агро-холдинги или финансови фирми, някои от които са от самите страни, а други - от чужбина. Бизнесът им е също толкова непрозрачен, колкото и този на фирми, които инвестират в страни като Етиопия или Камбоджа, се казва още в изследването.

Достъпът до земя е основна предпоставка за осигуряването на европейския суверенитет по отношение на храните, констатират авторите на изследването. Под суверенитет на храните се разбира правото на народите сами да взимат решение за това как да си осигуряват прехраната. Според учените от амстердамския Transnational Institute земите трябва да са в ръцете на онези, които ги обработват. За да не се превръща земята в стока, държавата би следвало активно да се намеси. Нужна е "политика за преразпределение", заключават учените. А думите им звучат така, сякаш са по адрес не на Европа, а на Бразилия или Колумбия.