Украинската криза налага преосмисляне на сигурността в Европа

След Студената война Швеция префокусира стратегията си за национална сигурност, като заложи повече на разполагане на свои сили в отдалечени конфликтни зони и дори на невоенни предизвикателства като климатичните промени. Критиците, които продължаваха да предупреждават за руска заплаха, бяха обявявани за динозаври. Сега обаче дойде времето на техния аргумент "нали ви казвах", пише Асошиейтед прес.

"Това беше очевидно погрешна преценка", каза бившият шведски военен министър Микаел Оденберг, който подаде оставка през 2007 г. в знак на протест срещу съкращаването на военните разходи.

Готовността на Русия да прибегне до военна сила в Украйна беше "сигнал за пробуждане" за много европейски страни, които след рухването на Желязната завеса съкратиха разходите си за отбрана. Някои от тях пренасочиха приоритетите си към международни мисии в Афганистан и другаде вместо към сдържане на потенциална агресия от Изток. Сега обаче е в ход сериозна преоценка, особено в страни, които помнят грохота на съветски танкове през границите им.

"Ако не вземем бързо мерки, някои от нашите възможности ще отслабнат до такава степен, че скоро изобщо няма да ги има", предупреди миналата седмица командващият чешките въоръжени сили Петър Павел на конференция по повод 15-годишнината от влизането на неговата страна в НАТО. Само няколко от европейските членки на НАТО спазват поставената от Алианса цел да изразходват 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана. В същото време Русия харчи над 4% от своя БВП за военни цели.

Притиснати от финансовата криза, европейските бюджети за отбрана продължиха да изтъняват, въпреки че Москва започна военни учения и патрулиране за демонстрация на мускули край европейските граници. През 2007 г. бяха възобновени и полетите на стратегическите бомбардировачи с голям обсег. Въпреки че кратката война на Русия с Грузия през 2008 г. бе предупредителен сигнал, нарастването на руската военна мощ се разглеждаше най-вече като модернизация на занемарените въоръжени сили.

"Мисля, че много хора подцениха желанието на Русия наистина да ги използва", каза Самюъл Перло-Фрийман, анализатор на глобалните военни разходи в стокхолмския Институт за международни изследвания по проблемите на мира. Според него много е вероятно агресивното поведение на Москва в украинската криза да накара страните близо или край границите с Русия в Централна Европа и около Балтийско море да увеличат военните си бюджети.

Вече има и признаци в тази насока. Чешкият военен министър неотдавна призова за вдигане на военните разходи до 1,5 процента от БВП, макар че все още няма конкретно бюджетно предложение. В момента те са спаднали до 1,1 на сто след поредица от съкращения, които според висши военни подкопават военната готовност на страната.

Литва харчи под 1 на сто от брутния си продукт за военни цели, но сега смята да повиши това число, макар че "е нереалистично тя да достигне заложената от НАТО цел от 2 на сто в краткосрочна перспектива", каза финансовият й министър Римантас Шаджус този месец. Официални лица в Литва и балтийските й съседи Латвия и Естония призоваха НАТО да придвижи повече ресурси там, включително сухопътни войски и противоракетни отбранителни системи. Алиансът начело със САЩ засили военните си полети над балтийските страни, а Франция предложи миналия петък да добави още четири изтребителя за тази цел.

Трите бивши съветски републики неведнъж са се спречквали с Москва по въпроса за положението на техните рускоезични малцинства. Руският президент Владимир Путин се позова на защитата на руснаците като причина за завладяването на Крим от Украйна и за битката срещу Грузия през 2008 г.

Украинската криза обаче не е станала причина за някакви дискусии в администрацията на президента Барак Обама за промяна на тенденцията към спад на военните бюджети на САЩ, които все още са най-големите в света, или за влагане на допълнителни американски военни ресурси в Европа. През февруари военният министър Чък Хейгъл каза по време на визита в щаб-квартирата на НАТО, че САЩ съкращават своята армия, без да излагат на риск своите военни възможности. Той добави, че и европейските съюзници трябва да възприемат същия подход.

Като цяло европейските разходи за отбрана вероятно ще останат ограничени от по-широкия фискален натиск, каза Гири Раджендран от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон. Двете челни западноевропейски страни по военни разходи - Великобритания и Франция - надали ще се отклонят от сегашните си бюджетни траектории, докато в Южна Европа "фискалните ограничения вече доведоха до някои от най-големите процентни съкращения на харчовете за отбрана в Европа", отбеляза той.

Италианският премиер Матео Ренци иска да съкрати 3 млрд. евро от военния бюджет, като се откаже от намеренията за купуване на изтребители, като разпродава неизползвани казарми и чрез преструктуриране на въоръжените сили наред с други мерки в същата посока.

Страните от Централна и Северна Европа, напротив, "вероятно ще мислят за допълнителни военни разходи в светлината на усещанията за повишена заплаха от страна на Русия", добави Раджендран. В Швеция, която не е член на НАТО и няма гаранции, че някой ще й се притече на помощ в случай на конфликт, украинската криза предизвика нервни дискусии за състоянието на въоръжените сили на страната. В разгара на Студената война неутрална Швеция имаше около 400 изтребителя - четири пъти повече, отколкото днес - и бе в състояние да мобилизира близо 1 млн. войници. В момента тя разполага с по-малко от 20 000 войници на активна военна служба.

След рухването на Съветския съюз Швеция се преориентира към по-гъвкави, специализирани формирования, подходящи за участие в международни коалиции за мироопазващи операции в чужбина. Военният бюджет бе съкращаван и от левите, и от десните правителства, а много военни бази в страната бяха закрити.

Последният гвоздей в ковчега на военната доктрина за териториална отбрана бе забит през 2010 г., когато Швеция премахна задължителната военна служба. Две години по-късно шведският върховен главнокомандващ направи стряскащата преценка, че въоръжените сили могат да защитават границите на страната не по-дълго от една седмица.

Но дори и това вероятно бе твърде оптимистична прогноза. Миналия Великден, когато руски бойни самолети, провеждащи учение над Балтийско море, неочаквано се насочиха към шведското въздушно пространство, шведските ВВС не успяха бързо да вдигнат във въздуха нито един изтребител, защото нямаше такива в готовност. Въпреки това министър-председателят каза, че няма реален риск от руско нападение, а някои анализатори отхвърлиха призивите за превъоръжаване като изблици на "русофобия".

И ето, че сега и левоцентристката опозиция, и дясноцентристкото правителство изведнъж са съгласни, че военната готовност на Швеция е неадекватна, а финансовият министър Андерс Борг миналата седмица призова за "значително повишаване" на бойните възможности. Проблемът обаче според аналитиците е, че повторното изграждане на териториалната отбрана би отнело до 10 години.

Съседна Финландия се придържа към по-"реалистичен" поглед върху Русия, с която има 1300-километрова граница, каза Чарли Салониус-Пастернак, изследовател във Финландския институт за международни отношения. Хелзинки поддържа силна линия на отбрана откъм изток и 25 000 войници на едногодишна наборна служба плюс 14 500 души постоянен военен персонал.

"В еуфорията след Студената война, която обхвана Европа, финландските военни, политическата класа и населението, което я подкрепя, не промениха драматично схващането си, че потенциалната военна заплаха за Финландия има един източник: Русия", отбеляза той.
 

(БТА)