Сделката с Иран – нож с две остриета за Русия

След като изигра решаваща роля в преговорите за подписаното преди седмица споразумение за иранската ядрена програма, Русия се надява да укрепи търговските си връзки с Техеран, но е възможно икономиката й да пострада от завръщането на Ислямската република на пазара на петролните продукти, смятат анализатори, пише Габриел Тетро-Фарбер от Франс прес.

Текстът, постигнат след 22 месеца тежки преговори между Иран и страните от групата 5+1 (САЩ, Русия, Франция, Китай, Великобритания, Германия), трябва да гарантира мирната природа на ядрената програма на Техеран в замяна на отмяната на международните санкции, които задушават неговата икономика.

За дългогодишния съюзник на иранския режим Москва това споразумение е и начин да подобри международния си имидж. Изиграната от Русия централна роля впрочем бе подчертана от президента на САЩ Барак Обама, който благодари на руския си колега Владимир Путин за помощта му.

"Най-голямата награда на Русия в това споразумение е нейният престиж. Кой сключи това споразумение със САЩ? Русия! Без Русия никога нямаше да има съглашение", смята Сергей Серегичов, експерт по Близкия изток в Руския държавен хуманитарен университет в Москва.

Русия, чиято икономика в рецесия пострада тежко от свързаните с украинската криза западни санкции и спада в цените на петрола, сега се надява да тръгне от първа линия в надпреварата за привлекателните ирански договори, по-специално в енергетиката и транспорта.

"Иран ще трябва да развие секторите, които пострадаха от санкциите особено тежко", обяснява Андрей Баклицки от независимия мозъчен тръст ПИР. Според него Ислямската република ще има нужда от "чуждестранни компании, които са готови да инвестират. А руските фирми като държавните железници или петролният гигант Лукойл са готови да участват" в тази надпревара.

Още през април генералният директор на Лукойл Вагит Алекперов заяви, че компанията му е готова да се завърне в Иран, щом бъдат отменени санкциите. Днес повечето други фирми от сектора са готови на същото.

В ядрената област, където Русия вече се договори с Иран за строежа на два нови реактора за АЕЦ "Бушехр" на брега на Персийския залив, Кремъл изрази желание подписаното във Виена споразумение да доведе до "мирно сътрудничество в големи мащаби" между двете страни.

Остава въпросът с оръжията. През май Москва потвърди, че се е споразумяла с Иран за продажбата на ракетни системи земя-въздух С-300, еквивалент на американските Пейтриът, които могат да поразяват самолети и ракети.

По време на преговорите руският външен министър Сергей Лавров призова да се отмени възможно най-бързо оръжейното ембарго, което в крайна сметка ще остане в сила още пет години. Според Лавров продажбата на оръжия на Иран все пак остава възможна в случай на съгласие от Съвета за сигурност на ООН.

"Ще има яростна надпревара за достъп до енергийния сектор на Иран, а след това - и до военнопромишления му комплекс /ВПК/. Смятам, че Русия ще има преднина в енергетиката поради опита си в тази област", предрича Сергей Сергичов.

За Русия обаче завръщането на Иран означава и завръщане на още един конкурент на петролния пазар. Редица анализатори прогнозират спад в цената на петрола от 2016 г., след като споразумението бъде одобрено от Съвета за сигурност на ООН, Конгреса на САЩ и руския парламент.

"Иран с нетърпение очаква да изнася отново петрол за Европа", предупреждава Семьон Багдасаров, експерт по Близкия изток в московския Център за аналитични проучвания. "Един важен играч ще се завърне на пазара и конкуренцията ще се изостри", добавя той.

Това е лоша новина за Русия - на спада в цените на петрола до голяма степен се дължи рецесията, в която е изпаднала икономиката й от началото на годината.

Други анализатори обаче смятат, че няма да има такъв нов спад в цените, защото Иран, който е член на ОПЕК, няма интерес да залива пазара, а по-скоро да търси компромис.

"Иран ще иска да спечели колкото се може повече пари от отмяната на санкциите. Напълно възможно е да има споразумение за цените, за да бъде избегнат техният спад", смята Сергей Серегичов.
 

/БТА/