Берлин – новата столица на сирийските артисти в изгнание

Поети, художници, режисьори - всички те са избягали от раздираната от война Сирия и искат да възкресят в Берлин, далеч от бомбардировките и цензурата, сирийското културно творчество, пише Франс прес.

"Тук е като в Дамаск!", казва палестинската фотографка и журналистка от Сирия Доха Хасан. В Берлин тя срещнала много от творците, с които общувала в сирийската столица, преди да я напусне през 2012 г.

"Някои от моите ученици от училището по драматично изкуство в Дамаск, където преподавах, днес живеят в центрове за кандидати за убежище", разказва също актьорът и режисьор Зиад Адуан, който от две години живее в изгнание в Германия, след като търпял ограничения в Сирия.

От избухването на войната през 2011 г. досега около 600 000 сирийци са намерили убежище в Германия и се опитват да си проправят път там. Сред тях са и артистите, понесли със себе си четки и писалки по пътищата на изгнаничеството.

Някои от тях първо са минали през Бейрут, културно средище съвсем близо до Сирия. Други са спечелили стипендии, предлагани от германски фондации.

"Казват, че сирийската култура вече е извън Сирия: Берлин е един от градовете, където се намира голяма част от тази култура днес", казва германският издател Марио Мюнстер.

Заедно със Зиад Адуан и друг артист, Мохамед Абу Лабан, той подготвя появата на изданието A Syrious look - "списание за културата в изгнание", което ще излиза на английски език и е адресирано едновременно към артистите преселници и към младите германски творци, любопитни да ги опознаят.

Берлин, понесъл ударите на историята, но сега кипяща от живот столица, не престава да привлича артисти от цял свят след падането на Берлинската стена през 1989 г. Не е изненада, че той дава убежище и на представители на сирийските културни среди.

Ефектът на снежната топка

Градът се превърна "в кръстопът на международното творчество със своята отворена и либерална общественост, докато традиционно предпочитаните от артистите от арабския свят Париж и Бейрут изглеждат "по-консервативни и закостенели", обяснява Марио Мюнстер.

"По отношение на свободните пространствата и места Берлин е много интересен град, а освен това той е и градът на анархията и на рока!", казва Зиад Адуан, който е следвал в Лондон.

Като при ефекта на снежната топка първите сирийски артисти, установили се край река Шпрее, привлекли други: скулптори, документалисти или актьори. Те се събират, за да споделят неволите си, но и проектите си.

За да им помогне да създадат мрежа и да разберат как функционира германската бюрокрация в областта на културата, неправителствената организация "Екшън фор хоуп" ("Действие за надежда") е съорганизатор на срещи между сирийски музиканти, писатели и кинодейци в бивша берлинска водноелектрическа централа, превърната в център за артистични прояви.

Германия има стари, добре структурирани и установени културни институции. За новодошлите обаче е трудно да се ориентират", обяснява Басма Ел Хусейни, основателка на тази организация, предлагаща също културни програми в сирийските бежански лагери в Близкия изток.

Да помага на многобройните новодошли да си стъпят на краката в този културен микрокосмос е една от мисиите и на Али Кааф, който живее в Берлин от 16 години.

Той е представител на програма за подпомагане на артисти в изгнание, създадена от училището за изящни изкуства във Вайсензе - един от кварталите с най-добра репутация в германската столица: в продължение на един семестър около 20 млади бежанци могат да възобновят обучението, прекъснато при бягството им от родината.

"Опитваме се да им помогнем да получат място в училищата за изящни изкуства в Германия и да започнат или възобновят предишното си обучение“, обяснява Али Кааф.

Изгнанието, наред с болката и неизброимите човешки драми, обаче отприщва и творчеството. "От концептуалното изкуство до документалните филми, нищо от това, което се създава тук сега, не би могло да се появи при режима на Башар Асад в Сирия“, отбелязва Мюнстер.

Баасисткият режим налагаше догмите си върху творчеството, а според някои артисти образователната система е била проядена от корупция.

Берлин 1945-та, Дамаск 2016-та

"Артистите използваха символи", за да критикуват властта. "Днес те се изразяват директно", отбелязва Адуан.

Бомбите, които се сипят над Алепо, и безнадеждността на цял един народ остават главен вдъхновяващ сюжет за тези изгнаници, много от които също са преживели драми. Платно на сирийката Сулафа Хиджази изобразява голо тяло на родилка, която "дава живот" на автомат "Калашников".

Раша Абас - писателка, спечелила стипендия на фондация от Щутгарт, казва, че изгнаничеството я е променило. "Може да изглежда странно, но откакто съм тук, творбите ми са изпълнени с хумор", обяснява младата жена. "Преди пишех мрачни и депресиращи текстове", допълва тя.

С поглед, обърнат към Дамаск , някои артисти правят сравнение с приемния им град. "Както е изглеждал Берлин през 1945 г., в края на войната, така изглежда днес Дамаск", обобщава от тяхно име Мюнстер.

"Никой в момента не може да си представи, че след 50 години Дамаск може да бъде културна столица, но никой не си го е представял и за Берлин през 1945 г.", отбелязва той.
 

/БТА/