Източна Европа завладяна от популизъм и национализъм

В Берлин се провежда международна конференция, в която участват германският заместник-външен министър Гернот Ерлер и бившата председателка на Бундестага Рита Зюсмут, предаде ДВ.

Конференцията е организирана от две реномирани германски дружества: за Югоизточна Европа и за източноевропейски изследвания. Тя е закрита и само първата дискусия при откриването й вчера, беше публична.

Участниците в нея заявиха още от самото начало, че явления като популизмът и национализмът са типични за всички страни от Европейския съюз. Не случайно германският заместник-външен министър Гернот Ерлер се презастрахова с думите: „Искам да подчертая, че ние не искаме да размахваме пръст. Тук не става дума за надменно поведение на старите 15-страни от ЕС, които се възмущават от това, че в новоприетите източноевропейски страни не всичко върви така, както им се иска.”

Целта на конференцията обаче е да открие специфичното за появата на популизма, на националистическите и дяснорадикални тенденции в шест източноевропейски страни, между които и България; да направи връзка между тези явления и членството в ЕС.

Популизмът и национализмът имат различни проявления във всяка една от тези шест източноевропейски страни, стана ясно в хода на дискусията при откриването на конференцията.

За да се намери общото, би трябвало да се потърсят отговорите на въпроси като: дали популизмът не е предизвикан от връщането към стари структури, потискани от процеса на присъединяване и желанието да се изпълнят на всяка цена непопулярните разпоредби на ЕС, дали подкрепата за популистки и националистически партии в Източна Европа не е израз на съпротива от страна на гражданите.

„Има и още един важен въпрос: каква роля играе незавършилият процес на критично осмисляне на комунистическото минало, процес, който днес все повече се инструментализира. Това се вижда много ясно в Полша, Унгария и България. Оттук и въпросът каква роля играе задълбочаващата се криза в посткомунистическите партии там”, заяви Гернот Ерлер.

Според него не бива да се подценява и ролята на социалния фактор, а именно все още липсващият висок жизнен стандарт, който се очаква от източноевропейците след членството им в ЕС.

Всичко това, според германския заместник- външен министър, тласка развитието на популизма, който нахлува в отворилия се вакуум в политическото пространство. Като се отчете и степента на развитие на политическата култура в тези страни, се очертава един интересен феномен: във вакуума се настаняват фигури, които не са доказали способности за справяне с проблемите.

Като пример в това отношение Гернот Ерлер посочи изборния успех на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ в България. В такива случаи популизмът печели, защото избирателите гласуват под мотото „всичко друго вече сме опитали“.

Защото в хода на присъединителния процес, където думата са имали не управляващите в тези страни, а ЕС, у гражданите се е образувала цяла верига от разочарования спрямо утвърдените партии. И още: дори и да са съществували преди членството в ЕС, след него популизмът и национализмът получават силен тласък и поради появилият се страх от отнемане на националната идентичност.

Това обаче не е специфично само за страните от Източна Европа, стана ясно в дискусията, както и фактът, че самият ЕС създава с действията си и поведението си благодатна почва за развитие на популизма.

Проф. Франк Декер от университета в Бон заяви: „Това е така, защото европейската интеграция обвързва в едно всички конфликти, които популистите и без това обичат да сочат с пръст. Например, икономически и социални конфликти - хората имат чувството, че несправедливото разпределение на благата се стимулира от ЕС. Вземете примера с плоския занаятчия във федералната република, който искал да вземе работното място на германските граждани, т.е. дъмпинга в заплащането“.

Към това професор Декер прибави недостатъчната прозрачност в действията на Брюксел и изолирането на гражданите от процесите на вземане на решения. След като е ясно, че тук става дума за общоевропейски синдром, защо тогава би трябвало да се страхуваме точно от популизма и национализма в източноевропейските страни?

Това беше другият основен въпрос в дискусията. Според Гернот Ерлер – заради все още неукрепналия демократичен процес в новоприетите източноевропейски страни, но и защото проявите на популизъм и национализъм там подхранват вече изградени на запад предразсъдъци за източноевропейците, което пък ще се отрази отрицателно върху по-нататъшния процес на разширяване на ЕС. Точно затова бившата председателка на Бундестага Рита Зюсмут постави основателният въпрос:

„Каква роля играе ЕС в състоянието, в което се намира сега. Колко силен е той, за да може да противодейства на тези националистически и популистки тенденции?”

Отговорите на всички тези въпроси ще се опитат да намерят днес при закрити врата експертите: социолози и политолози от Германия, България, Румъния, Унгария, Полша, Чехия и Словакия.

Кой знае, оттам може би ще излезе и предложение за една нова след-присъединителна стратегия спрямо източноевропейските страни, за която намекна германският заместник-външен министър при откриването на конференцията в Берлин. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.