Може ли търговията с втечнен природен газ (LNG) между САЩ и Китай да достигне нов баланс?

Планираната среща на президента на САЩ Доналд Тръмп с китайския президент Си Дзинпин през май 2026 г. се откроява като особено забележително развитие, особено когато се разглежда на фона на продължителната дипломатическа пропаст между двамата лидери. След последната им среща лице в лице на срещата на върха на Г-20 в Осака през 2019 г., липсата на пряко взаимодействие на високо ниво в продължение на няколко години създаде значителна зона на несигурност не само в политическите отношения, но и на световните енергийни пазари. Този разрив е генерирал по-видимо въздействие върху търговията с втечнен природен газ (LNG), която остава силно чувствителна към геополитическото доверие поради дългосрочните си договорни структури и ценови механизми, пише в анализ за TNI енергийният анализатор Гьокче Нур Атаман.

Търговията с втечнен природен газ (LNG) между Съединените щати и Китай представлява един от най-ярките примери за енергийна геополитика през последното десетилетие. Една от най-забележителните характеристики на тези отношения е, че търговията с LNG между двете страни е била ефективно спирана два пъти, първо по време на търговската война от 2018 до 2019 г. и второ по време на подновеното напрежение от 2025 до 2026 г. 2019 г. се откроява като период, в който търговията с LNG между САЩ и Китай е спаднала до почти нулеви нива. Китай е внесъл по-малко от 0,3 милиона тона LNG от Съединените щати през този период, като този обем представлява доста под един процент от общия му внос на LNG. Основният двигател на този колапс не са технически или пазарни фактори, а по-скоро търговската война и тарифните мерки. Тарифи до 25 процента, наложени от Китай върху американския LNG, направиха американския газ неконкурентоспособен от търговска гледна точка и доведоха до почти пълно спиране на търговските потоци. През този период Китай до голяма степен задоволяваше търсенето си на LNG чрез алтернативни доставчици като Австралия и Катар.

Подписването на Търговското споразумение Фаза едно през 2020 г. бързо промени тази картина. Търговското споразумение Фаза едно отбеляза критичен поврат в икономическите и енергийните отношения между Съединените щати и Китай. Съгласно това споразумение Китай се ангажира да увеличи покупките си на американски стоки, включително енергийни продукти. До 2021 г. вносът на втечнен природен газ (LNG) в Китай от Съединените щати се увеличи рязко до приблизително 7,04 милиона тона, което отбелязва драматично възстановяване от почти нулеви нива само в рамките на две години. Това увеличение се дължи не само на спот покупки, но и на дългосрочни договори, подписани между китайски компании и американски износители, като общият договорен капацитет се оценява на около 20–25 милиона тона годишно. Този период се откроява като фазата, през която американският LNG постигна най-силната си позиция на китайския пазар.

След 2022 г. обаче този растеж не се превърна в устойчива възходяща тенденция.

Зависимостта на Китай от американския LNG остана ограничена, а вносът следваше нестабилна траектория. Например, от 2023 до 2024 г. износът на втечнен природен газ (LNG) от САЩ за Китай отново намаля, достигайки приблизително 4 милиона тона през 2024 г. През същия период, въпреки че общият внос на LNG в Китай остана висок, делът на Съединените щати остана относително ограничен. Това показва, че Китай умишлено е диверсифицирал портфолиото си от доставки и не е позиционирал американския LNG като основен източник на доставки.

2025 г. представлява друг важен повратен момент. Общият внос на LNG в Китай спадна до приблизително 65 до 67 милиона тона, което е забележим спад в сравнение с предходната година. В същото време търговските отношения със Съединените щати отново се влошиха. С повторното въвеждане на взаимни тарифи в началото на 2025 г., вносът на LNG в Китай от Съединените щати намаля бързо и след последните доставки на товари през годината търговията на практика спря.

До 2026 г. ситуацията стана още по-ясна. Китай поддържа вноса на LNG от Съединените щати на незначителни нива за продължителен период от време. Този резултат не е обусловен от технически ограничения на доставките, а е изцяло резултат от геополитически и икономически съображения. Причините за тази пауза през 2026 г. са многопластови. Критичното разграничение тук обаче не е спирането на договорите или пълното изчезване на търговията, а по-скоро търговското пренасочване на обемите по дългосрочни споразумения.

Значителна част от тези обеми обаче не се доставят физически до Китай. Вместо това те се пренасочват към пазари с по-висок марж, особено в Европа, където спот и краткосрочните възможности предлагат по-атрактивна възвръщаемост. Тази динамика подчертава как търговията с втечнен природен газ (LNG) все повече се формира от оптимизация на портфолиото, ценови арбитраж и договорна гъвкавост.

Основни китайски купувачи, включително PetroChina, ENN Natural Gas, China National Offshore Oil Corporation (CNOOC), Sinochem и Sinopec, участват активно в този процес. През последния 12-месечен период тези компании са превозили и пренасочили товари за втечнен природен газ от САЩ в общ размер на няколко милиона тона. Значителна част от тези обеми са се насочили към европейските пазари, а не към Китай. В някои случаи по-голямата част от договорените от тези компании товари са били доставени до Европа, като само ограничени обеми са достигнали до алтернативни дестинации като Бразилия или Бангладеш. Тази тенденция предполага, че пренасочването на товари за втечнен природен газ не е случайно, а се е превърнало в систематична търговска стратегия. Възраждането на геополитическото напрежение в Близкия изток, особено нарастващите рискове за сигурността около Ормузкия проток, отново постави под въпрос поведението на Китай на световните пазари на втечнен природен газ (LNG). Предположението, че подобни шокове автоматично биха пренасочили Китай към американския LNG, обаче изглежда опростено, когато се оценява в контекста на настоящата архитектура на доставките на Китай.

Очакваната среща между Доналд Тръмп и Си Дзинпин през май 2026 г. има потенциала да отвори нова глава в търговските отношения между САЩ и Китай, като същевременно ще бъде внимателно наблюдавана от гледна точка на енергийните пазари, особено на LNG. Въпреки това, всяко потенциално споразумение, произтичащо от тази среща, е малко вероятно да повтори модела от Фаза 1, подписан през 2020 г. По-вероятен сценарий би включвал рамка, която засяга търговията с LNG, но остава ограничена по обхват, гъвкава по структура и съобразена с търговските реалности.

До 2026 г. световният пазар на LNG се е развил в значително различна структура.

Разширяването на спот търговията, продължаващата зависимост на Европа от втечнен природен газ (LNG) и нарастващата роля на портфолийните играчи направиха по-гъвкавата търговска архитектура не само за предпочитане, но и необходима. В този контекст, потенциален сценарий от Фаза първа 2.0 вероятно ще бъде структуриран не около задължителни ангажименти за покупка, а около механизми, които улесняват търговските потоци. Повторното ангажиране на китайските компании с американски LNG ще зависи до голяма степен от гъвкавостта, заложена в дългосрочните договори. Следователно, всяко ново споразумение е по-вероятно да осигури рамка, която намалява политическата и тарифната несигурност, отколкото такава, която задължава Китай да внася директно американски LNG. Такава структура би насърчила китайските купувачи да разширят своите портфолиа от американски LNG, като същевременно оставят крайната дестинация на товарите на пазарните условия.

С други думи, търговията с LNG все повече се отдалечава от модел, основан на задължителни покупки между държавите, към такъв, дефиниран от гъвкавост на ниво компания, търговска оптимизация и пренасочване на товарите. В рамките на тази развиваща се система Европа ще продължи да играе критична роля. Тъй като зависимостта на континента от LNG се увеличава в контекста на намаляващите доставки на руски газ по тръбопроводи, тя остава ключов арбитражен пазар за китайските портфолийни играчи. Пренасочването на договорени товари за втечнен природен газ (LNG) от САЩ към Европа, често без физически вход в Китай, ще продължи да функционира като механизъм, който едновременно максимизира търговската рентабилност и променя световните газови потоци.